Щетите, които нанася кризата с украинското зърно

от Георги Готев | EURACTIV.com

Снимка от въздуха показва как полски фермери блокират улица по време на протеста си в Шчечин на 3 април 2023 г. [EPA-EFE/Marcin Bielecki POLAND OUT]

Последиците от противоречивото решение на Европейката комисия да помогне на износа на зърно от Украйна се очертават големи и предимно негативни.

Гражданите на ЕС миналата година откриха колко важна е Украйна като доставчик на зърно и маслодайни семена, особено след като слънчогледовото олио изчезна в супермаркетите и цената му скочи до небето. Много европейци бяха изненадани да открият рафтове, изпразнени от някои храни и това очевидно беше сигнал, че войната косвено засегна всички ни.

Украйна наистина е един от най-големите износители в света на пшеница, маслодайни семена и други основни селскостопански продукти.

Преди руската агресия Украйна изнасяше селскостопанска продукция предимно през своите пристанища в Азовско и Черно море. Украинският бряг на Азовско море, както и голяма част от нейното черноморско крайбрежие обаче паднаха под руски контрол след руската инвазия.

Три от украинските пристанища впоследствие бяха отворени отново съгласно споразумение, постигнато с посредничеството на ООН и Турция миналия юли, в опит да се създаде безопасен коридор за износ, за да се помогне за справяне с това, което тогава беше обозначено като глобалната хранителна криза. Други пристанища, включително важното пристанище Николаев, остават затворени.

Украйна трябваше да се ориентира към сухопътни пътища и да разшири търговията през малките речни пристанища на Дунав. Най-лесният сухопътен маршрут, през Беларус, не можа да бъде използван по очевидни причини, тъй като Лукашенко превърна страната в де факто съвоюваща. Така Украйна трябваше да премести възможно най-много зърно през Източна Европа.

Миналия юни Европейската комисия взе решение, което изглеждаше като логично: обяви едногодишно спиране на вносните мита за Украйна. Тогава дори Полша, най-засегнатата страна, не възрази, вярвайки, че помощта на Украйна е най-важната цел.

Днес изпълнителната власт на ЕС отстъпва, под натиск особено от Полша, но също и от други източни държави-членки, включително България.

От началото на конфликта около 17 милиона тона основни селскостопански продукти са напуснали Украйна с камиони и влакове, повечето от тях през границата с Полша.

Обемът включва 8 милиона тона царевица, 2,2 милиона тона пшеница, 1,47 милиона тона рапица, 1,44 милиона тона слънчогледово масло, 1,31 милиона тона слънчево семе, 1,22 милиона тона брашно и 950 000 тона соя. Това в сравнение с 40,6 милиона тона, които са напуснали Украйна от морските пристанища.

Не мина време и фермерите в източноевропейските страни изпищяха, че напливът на украински продукти е понижил цените и е намалил продажбите им.

Това, което Комисията очевидно не е предвидила, е, че украинските селскостопански продукти ще останат в източните страни от ЕС, без да се разпространят по-нататък към световния пазар. Възможно ли е да не е имало „глобална хранителна криза“? Между другото, Русия добавя масло в огъня с твърденията на пропагандата й, че ЕС е запазил ценните украински храни за себе си, отказвайки да я изнася в развиващите се страни.

Министър-председателите на пет източни страни от ЕС – България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия – писаха до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен миналия месец, че увеличението на доставките е безпрецедентно и може да се наложи митата да бъдат въведени отново, освен ако напливът не може да бъде спрян с други средства.

Въпросът създаде политически проблем за управляващата полска националистическа партия „Право и справедливост“ (PiS) в Полша в годината на изборите, тъй като разгневи хората в селските райони, където подкрепата за PiS обикновено е висока. Полските фермери дори се опитаха да провалят посещението във Варшава на украинския президент Зеленски.

Оставката на полския министър на земеделието Хенрик Ковалчик по-рано този месец беше свързана с кризата.

Първата реакция на изпълнителната власт на ЕС беше да каже, че едностранните действия са неприемливи. Комисията дори предупреди за започване на наказателни процедури.

Това развитие се случва, докато наближава крайният срок по споразумението с посредничеството на ООН за износ на милиони тонове украинско зърно през Черно море. Срокът изтича в средата на май, като перспективите Москва да се съгласи за удължаване са несигурни. Русия твърди, че отделна сделка, предназначена да облекчи собствения й износ на селскостопански продукти и торове, не е била подкрепена.

Междувременно Комисията даде заден и в сряда (19 април) и обяви пакет от 100 милиона евро като компенсации за фермерите в петте държави от ЕС, граничещи с Украйна, както и планове за въвеждане на ограничения върху вноса на украинска пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица семе.

Служител на ЕС каза, че това ще позволи на зърнените култури да влязат в петте държави от Украйна само ако са предназначени за износ към други членки на ЕС или към останалия свят. Тази мярка ще продължи до края на юни.

Отделно, Европейската комисия, която наблюдава търговската политика за 27-членния ЕС, планира разследване дали са необходими мерки за други чувствителни продукти.

Интересно е да се отбележи, че докато извънредните мерки могат да влязат в сила до дни, разследването на ЕС обикновено продължава шест месеца. На този фон Комисията взе много по-важно решение, отваряйки своя пазар за Украйна, без никакво време за размисъл.

Последното развитие е, че европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис поиска от България, Унгария, Полша и Словакия да оттеглят своите индивидуални забрани за внос и че Комисията може да одобри обща забрана на украинско зърно и маслодайни семена за петте засегнати страни до 5 юни.

Това не е краят на историята, но последствията се очертават големи. И то предимно негативни.

Антиукраинските настроения в страните от Източна Европа, съчетани с яростта срещу Комисията, са златни за Путин.

Освен това надеждите за бързи решения за присъединяването на Украйна към ЕС са изложени на риск. Ако Украйна, без субсидии от ЕС, е такава заплаха за вътрешния пазар на Съюза, какво би било, ако започне да се възползва от фондовете на Общата селскостопанска политика?

За Украйна също съществува сериозен риск милиони тонове зърно да останат блокирани в страната, което през следващите години може да доведе до голямо намаляване на площите за засаждане и реколтата, както и до затваряне на ферми и преработвателни предприятия.

Положителен елемент би бил само, по наше мнение, ако полската управляваща партия плати цената на скандала и загуби изборите по-късно тази година. Но това са далечни надежди.

https://euractiv.bg/section/%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%b8/o...