Херцог Трънчо и гумените мечета - мултипликация по Борисов или пореден политически проект

"А какво да кажем за внуците на Пеко Таков? Много млади хора си нямат понятие  кой е бил той и какви позиии е заемал, и така в мъглата се прокарва поредният проект, от Кой?"

"В коя област е професионалист Иванов? Къде е работил, какво е написал, публикувал? Някое знаково дело в което е дал принос в правото? Нещо построил, създал?? Чедо на номенклатурата, прекарано по международен обмен, препитавал се от грантове за да плюе по който му посочат, преливал от пусто в празно..... 
Покажи ми къде и какво е работил, на колко дела е бил"

"До преди една година бил министър при ББ, сега учредител на партия, която говори за почтенност, антикорупция, развитие... Той бил министър, ама не знаел или не разбирал какво иска шефа му, що за човек е шефа му, кой е шефа му."

"Доцент Боряна Мусева - съпруга на Кристиян Петров/Пеков/ Таков!

Доц. Кристиан Таков е преподавател по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на Арбитражния съд в Българската търговско-промишлена палата и член на правния съвет на президента."

"Да, България"
(6.01.2017 - 8.01.2017)

Стига толкова патерици на ГЕРБ!"

"Христо Иванов е роден е на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в Монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина и дори държи нагробно слово на погребението ѝ.

В навечерието на 10-ти ноември Мария Бойкикева застава начело на Клуба за подкрепа на преустройството, неуморна активистка е в „Екогласност", част от кръга на д-р Желев, на Блага Димитрова и Ивайло Трифонов. Тогава я изключват от партията заедно с Копринка Червенкова. След 10 ноември е поканена заедно с още 13 „дисиденти“ да възстанови партийното си членство и е сред малцината, които приема. И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в ж.к. „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин.“

Майчини кахъри

 Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при лидера на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. Няма и как да успее, след като синът й е бил преди това един водачите на митингите срещу правителството на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които впоследствие плътно застават зад гърба му в провеждането на “съдебна реформа по калъпа на Иван Костов”. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде срито – също.  

Дотук, освен бурния партиен и идеологически живот на една фамилия, обагрен от идеите на комунизма, и децата, които не споделят идеалите на родителите си, - нищо странно. Никой не може да бъде съден за вижданията си. За религиозните си убеждения – също.

Харесан от щедрите американски фондации

Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?

Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-а) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се .осъществяват чрез безмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.”Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обяснява битието им главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните "изследвания".

През 2006 г. Христо Иванов става Програмен директор на Български институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.

Грантовете - източник на доходи. Нито ден трудов стаж

Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.

През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила. Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигрност. И гръмва първият скандал около личността му. Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?

Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в периода 2006-2011г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. Сега, където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

Корпоративната връзка с Плевнелиев

През 2014-а президентът Плевнелиев, незнайно по какви критерии, незнайно заради какви заслуги, изненадващо назначава никога непрактикувалия като юрист Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки! Така един човек, дошъл от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен капацитет се издига до един от най-висшите държавни постове. Активът му в неправителствения сектор буди основателни съмнения относно компетентността му, а скандалът с отнетите адвокатски права удря и по почтенността му.

И все пак може да намерим отговор на сакралния въпрос - защо изборът на Плевнелиев за правосъден министър пада именно на Христо Иванов. Професор Георги Близнашки разказва, че когато президентът му предлага да оглави служебното правителство, той отначало отказва. Приема 10 дни по-късно, когато Плевнелиев вече е съставил кабинета и бърза с неговото огласяване. Коментирайки екипа си, бъдещият служебен премиер успява да отхвърли само кандидатурата на социолога Димитър Димитров за министър, който да отговаря за изборите. Когато погледът му стига до „правосъден министър“ - името на Христо Иванов в първия момент нищо не му говори. По-късно разбира, че това е синът на Мария Бойкикева, която той добре познава, но „вече е късно“. А и не било удобно да се противопостави на кандидутарата на още един министър, предложен на президента. Така синът на Мария Бойкикева поема по стълбата на властта.

„Христо Иванов е творение на президента Росен Плевнелиев. Не аз, той го назначи в кабинета. Аз изразих своите съмнения, с оглед на неговите компетенции, но той ми го наложи", признава днес Близнашки. И подчертава това, което и сега, и тогава е стряскащ факт по отношение подбора на висшата държавна номенклатура: „Христо Иванов няма един работен ден!“

А какво има тогава? Има нещо много важно - пряката корпоративна връзка с президента. Тя минава през Българския институт за правни инициативи - БИПИ, чийто програмен директор до назначаването му за министър е именно Христо Иванов. Изпълнителен директор на БИПИ е юристът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер. Освен тази връзка, Христо и Биляна са съдружници във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях”. Братът на Биляна Вегертседер - Ангел Стефанов Гяуров, също юрист, става управител на „Бизнес парк София“ след като бизнесменът Росен Плевнелиев влиза в изпълнителната власт през 2009 година. Ангел Гяуров е свързан и с "Алфа финанс холдинг"(АФХ) на издателя на вестник "Капитал" Иво Прокопиев. АФХ държи 50% от акциите в "Софстрой". Другият акционер е регистрираното в Малта дружество "Балто-Славик Венчърс Лимитид", което се представлява от Ангел Гяуров. Така Плевнелиев си назначава верен свой човек, който да проведе „правилната“ съдебна реформа. А зад тях наднича американската връзка.

Защо обаче американците си харесват Христо Иванов? „Защото прилича на майка си - твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектанско мислене, но лоялен към линия, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството. По тази причина американците си харесват и Плевнелиев, чийто произход също е комунистически. Изборът е прагматичен - хора със зависимости лесно се държат в подчинение. А когато има и финансова подплата, успехът за прокарване чрез тях на определени политики - сигурен.

Траншовете от „Америка за България”

Вече казахме, че професионалната биография на правосъдния министър Христо Иванов се ограничава в едно - дежурен експерт в проектите на мрежа от свързани лица: неправителствени организации, финансирани със стотици хиляди долари от Фондация "Америка за България" и структурите около Сорос. Само от "Америка за България" организацията на Иванов е получила няколко тлъсти транша за дейности, чийто ефект до момента е неизвестен на гражданското общество:

-    70 085 долара през 2006 г. за популяризиране на алтернативните способи за решаване на спорове и в частност на медиацията

-    169 000 лева през 2009 г. за изследване на предизборните платформи на партиите в частта им за съдебната реформа, създаване на блог „Право и политика“, поддържане на информационен портал, посрещане на група адвокати от Мароко.

-    203 000 лева за 2010 г. за конференции, изготвяне на рейтинги, дискусии за висшето юридическо образование и План за действие по изпълнение на Стратегията за съдебна реформа

-    150 483 долара за периода 5 февруари 2010 г. - 4 август 2011 г. за да бъде изготвен "Индекс на съдебната реформа";

-    697 600 лв. за периода май 2012 - май 2015 г. за дейност, озаглавена "Инициатива за прозрачни съдебни назначения".

Отчетите на организацията, публикувани в нейния интернет сайт, са твърде общи и оскъдни. Дейността е описана на 4-5 странички. Както може да се очаква, в състава на Фондация "Български институт за правни инициативи" участват познати лица, клонирани и в останалите "независими" организации, финансирани от Сорос и "Америка за България", които благодарение на многомилионното си финансиране от години се опитват да монополизират гражданското общество."

http://epicenter.bg/article/Zashto-Plevneliev-naznachi-Hristo-Ivanov-za-...

"Попитан кои биха били партньорите на движение "Да, България" и потенциалните коалиционни партньори, Христо Иванов обясни, че все още няма партия и органи, които взимат подобни решения. Ясно е обаче, че партньори няма как да са партиите, които са отказали да правят съдебна реформа и да се борят срещу корупцията, както и тези, които "уютно си мълчаха" по темата. Не назова имена, но беше категоричен, че е нужен "широк фронт" от политици и организации, които да застанат срещу корупцията. 

Ето и пълния списък на учредителите:

Христо Иванов, Мануела Малеева, Кристиан Таков, Атанас Славов, Михаил Екимджиев, Манол Пейков, Георги Атанасов, Камен Алипиев, Ивайло Захариев, Йовко Ламбрев, Кирил Петков, Кирил Николов, Захари Карабашлиев, Виктор Стоянов, Боряна Мусева, Светозара Давидкова, Александър Иванов, Божидар Божанов, Надежда Цекулова, Любена Нинова, Любомир Авджийски, Константин Павлов, Мария Шаркова, Веселин Веселинов - Еко, Надежда Йорданова,

Александър Кръстев, Мира Кръстева, Теодор Михайлов, Атанас Русев, Иван Червенков, Бояна Петкова, Веселин Калановски, Румен Петков, Юри Катанов, Емил Георгиев, Меглена Русенова, Миряна Захариева, Дончо Бораджиев, Кирил Русев, Илия Кръстев, Руслан Жечков, Вера Асенова, Атанас Карашенски, Мариан Маринов, Павел Златаров, Слав Недев, Мария Спирова, Силвия Атипова, Алина Добрева,

Боян Юруков, Велина Мавродинова, Миролюб Петрински, Стоян Михайлов, Милена Златарова, Юлия Величкова, Даниел Стоянов, Петър Вълчев, Дмитрий Иванов, Росен Манчев, Искра Чолакова, Аспарух Илиев, Ангел Гюров, Йордан Златев Йорданов, Николай Христов, Боряна Панчева, Апостол Апостолов, Михаил Паргов, Виктор Димчев, Пламен Медаров, Николай Илиев, Андрей Гюров, Сергей Антонов, Антон Ангелов, Мирослав Минчев, Георги Илиев, Ивайло Мирчев, Николай Стайков."

Е, успех в борбата с корупцията и дано резултатите не са като при херцог Трънчо - комични ...

"Под лупа" по материали от интернет