Тези 600 000 наивници, които ще излъжеш, няма да ти помогнат.
Драги ми Бойко, знаеш кога се пресякоха пътищата ни. Това беше в началото на 90-те години. Тодор Живков беше следствен и под домашен арест. Пред входа на къщата му в Секвоя имаше винаги дежурен стражар. Аз го посещавах, често. Дълги истории. Тогава главен прокурор беше Татарчев, мой приятел. Най-големият враг на Живков, по онова време, беше този който десетилетия е лазел в краката му, Луканов. Дълги истории за друго време. И тъй един ден Живков ме помоли да ходотайставам пред Татарчев, да му махне стражарът от вратата. Казано сторено и отивам аз при Живков, а той ме посреща с упрека. Ама защо ми махнахте стражарът, Луканов ще ме убие. Останах като гръмнат. Ами нали ти ме помоли. Отговорът ме втрещи. Не си ме разбрал, бе. Ха, разбрах, аз че старата лисица ме е изиграла, защото стражарът нещо ѝ е пречел, но не разбрах точно какво. Е, после разбрах. Ти отиде да го пазиш, а той да те обучава. И така той ти даде всичко. И мрежата си и гърбът на баварците. Искаше от теб само едно нещо. В бъдеще да реабилитираш периодът на неговото управление, като най-добър в рамките на възможното и да смажеш кланът на Луканов, с който руснаците го бяха сменили. Всичко беше преценила, хитрата лисица, само едно не беше. Това, че ти си алчен за пари като всеки примитивен човек добрал се до власт. И така, първият мандат биваше. Но после ти се услади. И хем не изпълни възложената ти задача, хем ще влезнеш в историята, като по-черна овца и от Живков. Той се оправдаваше с руснаците. Иначе бил друг, ама видите ли те били лошите. Провали се и с Мата Хари и с примитивната си алчност. Провали се и със споразумението, което сключи с Доган през 2014 година, най-активният представител на кланът на Луканов. Така, че ти се чудя на акълът, на какво се надяваш. Тези 600 000 наивници, които ще излъжеш, няма да ти помогнат. Като при сметките отчетем и външните фактори, работата ти е спукана. Последната ти опора бяха баваррците, но вече и това го няма.
Фейсбук
