САЩ за инвестирането в България: На документи изглежда добре, но в действителност…

За мнозина инвеститори България изглежда привлекателна, но тя постепено губи едно от основните си конкурентни предимства, корупцията е масова и правителството създава въпросителни над спазването на собствените си договори.

На документи нещата изглеждат интригуващо за търсещите инвестиционна дестинации, обаче в действителност инвеститорите се сблъскват с бюрокрация, проблеми с върховенството на правото и чести промени в регулации и закони.

Така е представена България в годишната оценка на инвестиционния ѝ климат, публикувана от Държавния департамент. Тя съставлява част и от Напътствията за бизнес със страната, съставяни от министерството на външната търговия във Вашингтон. Националните доклади са над 170 и се подготвят от отговарящите за икономическите въпроси служители в американските посолства.

Целта не е само да се опише има ли потенциал за частни инвестиции, но и да се представят устойчиви пречки за допълнителни средства, влагани от американци. Анализираните теми са откритост за инвестиции, правни и регулаторни системи, уреждане на спорове, защита на интелектуални права, прозрачност, изисквания за резултати, държавни компании, бизнес морал и корупция.

На първо място сред предимствата на България са посочени най-евтината работна ръка в ЕС, плоският корпоративен и подоходен данък. Данните към края на април показват, че с „агресивни фискални мерки правителството подпомага икономиката със средства, равняващи се на 3.9% от очакваният за 2020 г. БВП (бел. ред. – не се прави разлика между обещани и реално раздадени и стигнали до бизнеса и потребителите средства).

ИТ секторът се справя сравнително добре в кризата, а влизането в механизма ERM II е сигнал, че „макар приемането на еврото да стане след години, това напълно ще премахне валутния риск и ще намали разходите в транзакциите с някои от ключовите търговски партньори на България“.

Корупцията стана характерна черта

Но веднага още в уводната част на доклада се казва, че постоянното показване на заплатите значително изпреварва ръста на производителността и с времето това може да намали това конкурентно предимство на страната.

Освен това „чуждестранните инвеститори остават загрижени за върховенството на закона, корупцията е ендемична особено в големите инфраструктурни проекти и енергетиката. „Инвеститорите посочват пречки като непредвидимост поради чести регулаторни и законови промени и бавно действащо правораздаване. Има въпроси доколко правителството държи да спазва собствените си договори, включително с американски инвеститори, поради което ключов фактор ще е да се проследи дали тези преговори протичат честно. Компания от САЩ се сблъска с множество регулаторни пречки в опита си да навлезе на енергийния пазар.“

За отношението към чуждестранните инвеститори се казва, че то не е дискриминационно и по принцип не се подлага на някакви специални проверки. България и няма специфичен механизъм за предварителна проверка на индивидуални чуждестранни инвестиции с изключение на случаите на потенциален риск за националната сигурност и тези от закона срещу пране на пари. Година след директивата на ЕС от април 2019 г. за проверка на инвестициите страната не е предприела конкретни мерки да я приложи.

Някои инвеститори от САЩ са се сблъскали през миналата година със сериозни проблеми, пише в доклада без да се посочват конкретни имена. „Два големи американски инвеститора в България трябваше да започнат преговори за прекратяване на дългосрочните им правителствени договори. В друг случай компания от САЩ се сблъска с бюрократични пречки в опита си да се конкурира в енергетиката с вече установен на пазара руски държавен монополист.„

Правителството говори едно, но дава парите за друго

Държавният департамент обяснява, че по принцип в България се оказва помощ за основаване и развиване на дребен и среден бизнес с европейски програми за иновации и конкурентоспособност със специален акцент върху възможността тези компании да изнасят. Но в доклада се обяснява още, че в действителност държавната Българската банка за развитие, която би трябвало да изпълнява именно тази функция, напоследък кредитира подбрани едри компании и това поставя под въпрос цялата представа на кого всъщност помага държавата.

Няма ограничения местният бизнес да инвестира зад граница, но и няма правителствена агенция, която да подпомага инвестирането в чужбина.

Особено притеснителни за всеки предприемач думи са казани за регулаторната среда в България. „Тя се характеризира със сложност, липса на прозрачност и произволно или слабо прилагане на практика. Тези фактори стимулират корупцията в обществените институции. Законът изисква лицензиране на 38 вида дейности. Обществените поръчки понякога са написани така, че да фаворизират конкретни местни бизнес интереси.

Законът също така изисква регулаторът или депутат, внесъл проектозакон с регулация, да направи икономически анализ на предложението си. Но това изискване често се пренебрегва при обсъжданията на проектите в парламента.“

Друг посочен проблем е, че не е публично достъпна информацията какви са задълженията, поети от държавни дружества.

„Правораздаването продължава да е една от институциите с най-ниско доверие. То е обект на масови обвинения в раздаване на постове на близки и познати, корупция и прекалено политическо и бизнес влияние. Въпреки някои подобрения най-натоварените съдилища в София продължават да страдат от сериозно претоварване, бавене на дела и ограничени ресурси, а неефективни процедури пречат бързото и честно въздаване на справедливост, като делата често продължават с години.

Само някой на върха може да ви защити

България има адекватни средства да прилага имуществените и договорните права съгласно националното законодателство. В действителност правителството урежда инвестиционните спорове много бавно и често се налага да се търси намеса от най-високо ниво, за да се раздвижат нещата. Инвеститорите смятат понякога, че прилагането на закона е непоследователно и националното законодателство се употребява, за да се отблъсква конкуренция от чуждестранни инвеститори.“

Приблизително същото се казва и за КЗК: „На практика Законът за защита на конкуренцията се прилага непоследователно и Комисията за защита на конкуренцията е възприемана като обект на външно влияние и като действаща извън правомощията си“.

Все още не е затихнал ефектът от рухването на КТБ в оценката за това как инвеститор може да защити активите си при изпадане в несъстоятелност: „Фалитът през 2014 г. на четвъртата по големина Корпоративна търговска банка беше тест, който показа сериозни недостатъци на процеса за възстановяване и съхраняване на банковите активи по време на процедурите за фалит.“

…или казано накратко

В заключение докладът за България изброява куп конвенции и споразумения за борба с корупцията и прането на пари, но обяснява каква е реалността:

„С постепенното въвеждане на технологии в обществената администрация има известен напредък в борбата с дребната корупция. Но масовата корупция по високите етажи, особено тази в обществените поръчки и използването на фондовете на ЕС продължава да бъде един от най-тежките проблеми в българския инвестиионен климат.

Трафикът на хора, наркотици и каналите за контрабанда допринасят за корупцията в България.

„На хартия“ България има закони, регулации и институции за борба с корупцията, но капацитетът на разледващите и прилагащите ги остава ограничена и властите често разчитат на лесни за доказване случаи на ниско ниво. В резултат все още не е осъден нито един високопоставен корумпиран служител. Имаше само няколко случая, предизвикали силен обществен интерес като тези за предполагаемо източване на милиони от държавните сметки и еврофондовете или свързани с обществени поръчки за големи енергийни и инфраструктурни проекти.

Прочути случаи на прокуратурата често са смятани за специално подбрани или политически мотивирани и обикновено приключват с оправдаване след продължителни дела.

България е на 77-о място сред 180 държави в Индекса за възприятие на корупцията за 2019 г. на Transparency International – най-предизвикателната среда (за бизнес) сред страните от ЕС.“