Руските шпиони в България не са от вчера. Процесът срещу русофилите
Истинските българи, борци за независима България
Агенти на Русия изловени в София: Платени русофили издават тайните на българската отбранителна система!
В края на септември 1915 г. в ръцете на софийската полиция случайно попада писмо със съмнително съдържание. То носи клеймо с дата 25 май същата година и е изпратено от Христо Силянов до Александър Сахаров във Варна. В прав текст нарежда: "Драги Сахаров, щом получите настоящето, вземете няколкодневен отпуск и елате в София, като донесете със себе си картата-"първообраза", върху която нанесохте фортовете, батареите и минното заграждение. Същата карта с помощта на Прудкин попълнете с онези фортове и батареи, които не успяхте да нанесете..."
Писмото е предадено на военното контраразузнаване и започва разплитането на законспирирана шпионска мрежа, изградена от руското консулство в българската столица. След избухването на ПСВ Османската империя се намесва на страната на Тройния съюз. Година по-късно Русия и България се оказват в редовете на двата враждуващи лагера. При тази ситуация важно значение за руските специални служби придобива разузнаването на района около Цариград и Проливите, както и цялото западно черноморско крайбрежие. Информацията за тази част от Балканите по линията на традиционни шпионски канали изведнъж секва. Ето защо към руската дипломатическа мисия в София е открита допълнителна длъжност военноморско аташе. На 15.02.1915 г. на този пост е назначен старши-лейтенант Василий Яковлев. След пристигането си в България той веднага разгръща активна конспиративна дейност. За три месеца създава шпионски кръг, който е натоварен с основната задача да събира сведения за фортификационните съоръжения по бреговата линия и състоянието на отбранителните системи на Османската империя и България. "Мозъкът" на организацията е Недялко Зеленогоров, 45 годишен запасен полковник, бивш зам. кмет на София и адвокат. Той дърпа конците на цялата мрежа, води шифрованата преписка, раздава парите, получава и предава топографските карти и приложените списъци към тях. Зеленогоров е доверено лице на Яковлев. За негова дясна ръка е привлечен легендарния авантюрист Антон Прудкин, признат морски специалист с анархистки убеждения и майстор на нестандартните действия. Вербуван е още през 1902 г. и дълги години сътрудничи на руското разузнаване под псевдонима "Озеров" и "Такварян". Прудкин е капитан на най-големия български параход "Борис", добре запознат с навигацията в Черно море и с обстановката при Босфора и Дарданелите. Към него се присъединява и помощник-капитанът на кораба Александър Сахаров. Скоро в игрите влиза известният публицист и журналист Христо Силянов, роден в Цариград, участник в македонското националноосвободително движение. Привлечен е и д-р Коста Списаревски, юрист, депутат в XV ОНС (1912-1913 г.), служител в министерството на търговията. Последен в схемата е включен Владимир Цветков, софийски търговец. Неговата роля е незначителна и той сами епизодично препредава сведения. Всички членове на групата са убедени русофили, ала водещия им мотив за участие в шпионажа са отпуснатите сериозни парични средства от руската легация. През април 1915 г. Списаревски получава от Яковлев крупната сума от 3000 златни лева. Снабден с шифър, симпатично мастило и инструкции, той заминава за османската столица. Там престоява двадесет дни и през това време изпраща до Зеленогоров 10 шифровани телеграми и 4 писна с разузнавателни данни, най-много място в тях отделя на движението на немските крайцери "Гьобен" и "Бреслау", които са ударната сила на османската бойна флота. Списаревски организира разузнавателно бюро с няколко платени сътрудници и се завръща в София. Веднага след него в Цариград пристига Силянов, но носи в куфара си "само" 1000 златни лева, предадени му от Зеленогоров. По този повод по-късно се оплаква на Списаревски, че "руснакът Яковлев бил стипца и искал хората бадява да му работят". Силянов не развива никаква агентурна дейност и неговото посещение има друг приоритет. Той заварва в пристанището акостиралия кораб "Борис", който се кани да отплава за Бургас. Качва се на борда и предава на Прудкин и Сахаров карта на черноморския бряг. По време на пътуването тримата нанасят върху нея всички забелязани обекти, свързани с артилерийската и инженерната защита на крайбрежието. От Бургас Силянов хваща влака за София и предава информацията на Зеленогоров. Прудкин и Сахаров продължават своите разузнавателни акции и при следващите си плавания. По поръчка на Яковлев нееднократно шпионират изградената отбрана на варненския и бургаския залив. Правят подробно описание с начертани схеми на минните заграждения и свободния от мини фарватер, на замаскираните брегови и полеви оръдия. Наблюдават и изпращат данни за заминаващите търговски кораби, натоварени с бензин и керосин за Цариград. Прудкин заснема очертанията на босфорските укрепления със специален фотоапарат "Кодак", снабден с мощен обектив. Той не се задоволява само със "снасяне" на разузнавателна информация, но крои и мащабни терористични изяви. Предлага на своите покровители да взриви с динамит моста на Босфора при Галата. В същото време планира и диверсии срещу прославените "Гьобен" и "Бреслау". Те обаче така и не се осъществяват. Шпионската дейност на групата продължава около половин година. След откриването на споменатото писмо провозащитните органи предприемат спешни действия и в началото на октомври 1915 г., всички нейни членове са прибрани на топло. Прудкин и Сахаров са арестувани във Варна и под стража изпратени в София. Силянов, Списаревски и Цветков са задържани по домовете им. Последен в ареста на Пети полицейски участък е докаран направо от фронта Зеленогоров, който дни наред преди това мобилизиран. Яковлев е защитен от дипломатическия си имунитет, но е принуден да напусне България. Прехвърлен е в Букурещ, където продължава агентурната си работа. Разследването продължава пет месеца. То е поверено на топследователят на царството Васил Митаков. В разпитите активно участва и военния прокурор поручик Милан Марков. Митаков приключва следствието в началото на декември, но не е напълно убеден в преписваните на обвиняемите прегрешения. Прокурорът на всяка цена иска да ги вкара зад решетките. В неговите действия мнозина съзират изпълнението на политическа поръчка, наложена от управляващото правителство на д-р Васил Радославов. Обвинителния акт е връчен в средата на февруари 1916 г. От изложеното в него става ясно, че срещу арестуваните е повдигнато обвинение по чл. 111, 115 и 162 от Военнонаказателния закон за предателство срещу сигурността на държавата. Констатира се, че престъпленията се установяват от писмени и веществени доказателства, свидетелски показания, заключенията на вещи лица и признанията на обвиняемите. В бележника на Прудкин е намерен шифър, който му е предаден от Силянов. При обиска в апартамента на Зеленогоров са открити картографски снимки и чертежи, както и 10 000 лева налични пари. Произходът на картите е руски, а експертизата установява, че почеркът върху тях е на Прудкин. Военния прокурор иска смъртно наказание за всички, възоснова на изложените деяния. Началото на "процеса срещу русофилите" е дадено на 3 март. Събитието предизвиква голям интерес. В залата в Софийския окръжен съд не са допуснати външни хора. Освен българските новинари присъстват и 15 чуждестранни журналисти. Председател на военнополевия съд е майор Тодор Челбов, а членове поручиците Минчо Попов и Ангел Карагьозов. Защитници на подсъдимите са лидерите на русофилската опозиция д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Александър Людсканов, проф. Владимир Моллов, д-р Ахмед Ходжов и др. Прочетен е обвинителния акт. Следва разпитът на обвиняемите. Те не се признават за виновни и обясняват своите постъпки като безкористна услуга на Яковлев, продиктувана от симпатии към Русия и чисто патриотични съображения. Разузнаването в Цариград и по Босфора е безспорно и те не го отричат. Към него отнасят цялата си шпионска дейност но това е основния довод на защитата. Адвокатите на Зеленогоров и компания са категорични, че шпионаж против отечеството няма, тъй като престъпленията са извършени преди сключването на съюзния договор между България и Османската империя и преди намесата на страната ни в ПСВ. Оспорени са голяма част от доказателствата на следствието, констатирани са редица противоречия в пледоарията на главния обвинител. На 17 март 1916 г. е произнесено съдебното решение. Сградата на съда е блокирана от тълпи любопитни софиянци. Войници и полиция с големи усилия разчистват улицата и тротоара. Зеленогорски, Прудкин, Силянов и Сахаров са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права. Списаревски и Цветков са признати за невинни. Присъдата е обжалвана пред военния министър ген. Никола Жеков, но той отхвърля молбата им и седмица по-късно тя влиза в сила. Те са откарани в Ценралния затвор и едва след края на войната излизат на свобода. На 9.12.1918 г. Върховният военен касационен съд в публично заседание разглежда жалбата на осъдените по делото за шпионаж и отменя окончателно тяхното наказание.
Снимка 1: Антон Прудкин
Снимка 2: Христо Силянов
Александър Мирков
Прудкин е ДОКАЗАН РУБЛАДЖИЯ И ИЗМЕННИК НА ОТЕЧЕСТВОТО. В затвора се сближава с Александър Стамболийски, затова е облагодетелстван от постове при неговото управление. След изчезването на Руската империя, той става агент на съветското разузнаване, и извършва противодържавна и терористична дейност. Осъден е на смърт, през 20-те години, за атентат в театър и взривяване на надлез, но Н. В Борис Трети го спасява, първо заменя смъртната му присъда с доживотен затвор, а после е помилван и амнистиран. През 1941 г. подготвя да взриви германски бензинови резервоари в района на Варна, но е заловен, и отново получава смъртна присъда, която този път е изпълнена - обесен е на 1.08.1942 г.!
Фейсбук
Коментар "Под лупа" : И ако преди 107 години на руските шпиони са им плащали по 3000 лева, то и сега има информация, че на днешните плащането от руска страна също било по 3000 лева на месец ... Патриоти, но руски и платени ... А има и един по-главен резидент, който плати около 3 млрд. лева на руснаците от патрЕотизъм и живее в Банкя ?!!
