Руските рубли като средство за купуване на българският княз и българските офицери за интересите на Русия след Съединението

Откъси от том втори на "Строителите на съвременна България" - Симеон Радев подбрани от "Под лупа"

Когато Каулбарс тръгна по провинцията, той, Петков, се провикваше към него: Обикаляйте вий, колкото щете България: негде може да ви изругаят, може да ви оскърбят, може да ви замерят с гнили лимони и със запъртък яйца, може да драснат на гърба ви с тебешир, може да ви окачат и някое парцалче; но никога не очаквайте да чуете негде, че искат да дойдете вие да ги управлявате. Живяхме ний петстотин години под такава държава, както вашата, видяхме й сладостта. [18] Заглавието на статията бе: „Каулбарс бунтовник!“

По случай това пътуване Петков обнародва и следния позив: Към българите. Братя! Генерал Каулбарс тръгна завчера по провинцията. Неговата цел е да агитира, да ви склонява да се откажете от своето отечество, от неговата независимост, да се откажете от всичко българско, от своята история. Отваряйте си очите прочее, ако искате да ви не проклина потомството. Покажете на тоя безшабашен генерал, че обичате отечеството си повече от всичко. Той идва да ви лъже с името на императора. Пазете се от него като от чума. Не забравяйте, че очите на целия образован свят се обръщат днес към нас. Ако ний не се покажем като народ, достоен за независимо отечество, то нашата земя ще бъде разграбена. От самите нас зависи да се защитим. Ако ний доброволно не повикаме руска окупация, то никой не може да ни я наложи.

А вий, български офицери и солдати, които неотдавна проливахте кръв за независимостта на отечеството, покажете се, че сте достойни синове на България и че не се подкупвате от руските рубли. Вас ще дойде Каулбарс да ви мами, да ви лъже, да ви подкупва, не се поддавайте! Спазете и тоя път честта на България, за да ви бъдат имената вечно хвалени. Дръжте високо честта на българския войник. 

...

Последните му думи бяха: „Препоръчвам ви на вас, които до последния момент ни дадохте доказателства за верността ви, да бъдете всякога сговорни и да подкрепяте бъдещото правителство. Зная, че заминаването ми ви отчайва, но не се опитвайте да ме задържите: всичко би било напразно.“

Хр. Попов и Велчев се провикнаха: „Княже, без вас няма България. Вий пак ще се върнете.“ Той не отговори нищо. После прегърна един по един офицерите. Те го дигнаха на ръце и плачейки, го занесоха до коня му. На връщане князът шибна коня си малко напред и се поотдалечи заедно с Рачо Петрова. Князът бе много отчаян тоя ден. На Рачо Петрова той говори за своето положение, че е беден, че срещу имотите си в България има големи дългове и че за да се прехранва, му остава само сабята му. „Русите, напомни той, ми предлагаха четири милиона и половина рубли, за да остана тук техен вицегубернатор.

Това аз не можех да приема. Ето сега последствията.“ Той заприказва за войната: „При една нова война, където и да съм, аз пак ще дойда да се бия за България.“[41]

После князът прие политическите лица. Тям каза: „Като човек имах недостатъци, но като княз мисля, че съм си изпълнявал длъжността. Дето и да бъда, ще моля бога за благото на България.“ Говорейки, гласът му трепереше и той стискаше нервно дръжката на сабята си.

Най-дълго говори той на офицерите. Речта му бе една изповед, направена като че ли пред смъртта: „В продължение на седем години аз работих за независимостта на България и пазих нейните интереси; постоянните ми грижи бяха за войската и офицерите. Те бяха моето семейство, моите деца. Аз бях спокоен за себе си, като се виждах окръжен от офицери, които бяха мои другари в общите ми борби за славата на България.“ Той се разплака и замълча. Сетне поде: „В тази печална нощ, когато се извърши превратът, като чух шума, попитах веднага дали има войска; казаха ми: да. И аз се успокоих, защото имах вяра във войската си. Въпреки тия нещастни произшествия аз никога не съм се съмнявал в моите офицери: през смътните времена, които последваха моето заминаване, те се показаха достойни за призванието си. Благодарение на полковник Муткурова и на майор Попова (той ги прегърна) честта на българските офицери е спасена. Днес виждам около себе си офицери, предани всички на мене. Сега мога да напусна България, като похваля тия офицери, защото те ще съумеят да запазят реда. Каквито и да бъдат обстоятелствата, в които ще се намеря, ще употребя влиянието си в полза на България и ще моля бога за нея. Душата ми ще бъде всякога с офицерите. Когато дойде ден да се воюва за Македония, аз ще бъда първият да се запиша доброволец. Но в България не мога да остана, защото руският цар е против мене. Моето присъствие тук би било противно на интересите на страната, аз трябва да се откажа от трона.“ Майор Попов извика: „Ний ще бъдем всякога с вас. Кураж и напред!“ Князът отговори: „Независимостта на България изисква аз да си отида, защото инак ще има руска окупация; но преди да замина, ще се съветвам с висшите военачалници и ще съставя регентство, което ще пази интересите на офицерството. Във всеки случай разчитам на поддръжката на войската.“ Когато свърши, офицерите го наобиколиха просълзени: „Ваше височество, вий няма да си отидете! Без Вас България ще погине!“ Но той повтаряше глухо: „Не мога да остана… Императорът не иска…“

Същата вечер (22 август) князът прие и германския дипломатически агент Салдерна, който му казал: „Ако Русия иска да окупира България, никой няма да мръдне пръста си.“[21] Князът казал:

„Аз зная, че Бисмарк и Калноки са ме пожертвували. Турция е безсилна. Колкото за Англия, без да бъде поддържана от Германия и Австрия, тя няма да се противопостави на Русия даже ако се касаеше за превземането на Цариград.“

Накрай военачалниците и държавните мъже на България решиха, че Батенберг може да си отиде, ако Русия обещае, че ще съблюдава независимостта на княжеството и ще му оказва нужното съдействие. Изработиха се дванадесет точки, между които най-важните бяха: Ще ли Русия да уважи Българската конституция? Ще ли действува за пълния успех на Съединението? Ще помогне ли за сключването на заем и за избирането на нов княз?"

Оттогава до днес Русия не е преставала да купува шпиони и да подкупва българи, които да й служат, за да осъществява интересите й тук в България, които винаги са противостояли на българските национални интереси ...

Под лупа