Полезно четиво за полезни идиоти

Страната на копи-пейста

 

В разгара на поредния рунд от игрите на санкции и контрасанкции руските депутати предложиха да се узакони „сивия внос“ на чуждестранна високотехнологична продукция, а депутата Михаил Емелянов заяви, че „ ние можем сами да произвеждаме такава продукция, ако имаме технологиите, без разрешение на притежателя на правата“.

У хората които имат представа от интелектуална собственост и авторски права, от тези заявления им настръхнаха косите – това си е чисто и неприкрито престъпление, най-краткия път към пълната икономическа изолация. И заедно с това, мен това предложение  не ме изненадва.

 

Всичко това – и нелегалния внос и нелицензираното фалшифициране на чуждестранна техника и нейното „творческо преосмисляне“, тоест банално плагиатстване – вече го има в историята на СССР, към който се връщаме с бързи крачки.

В съветските „заимствания“ особено поразяват две неща: огромният им мащаб и удивителния цинизъм. Копирало се е буквално всичко – от огромни заводи, автомобили, танкове, самолети и ракети до фотоапарати, битова техника и детски играчки.

Копията се оказали толкова много, че станало сложно между тях да бъде намерено поне нещо оригинално. И всичко това, често изкопирано до последното винтче, получавало руско име и с честни сини очи се представяло за поредната победа на отечествената конструкторска мисъл.

Промишленост

Копирали – не значи, че винаги са крали. Това което е било невъзможно да се открадне, е било купувано с пари. Основно, това са били големи промишлени обекти от периода на сталинската индустриализация.

Интелектуален център на промишленото строителство в този период станала фирмата на американския архитект Алберт Кан ( Albert Kahn, Inc. ), строила заводите на Форд в Детройт, която получила пакет от  поръчки за строителството на повече от 500 промишлени  обекта в СССР на обща стойност 2 милиарда долара ( около 250 милиарда по сегашни цени. 

 

В Москва бил открит филиал на Albert Kahn, Inc. срамежливо наречен „Госпроектстрой“ . Негов ръководител бил Мориц Кан, брат на директора на компанията.В този момент, това било най-голямото архитектурно бюро в света, изпълняващо ролята на координатор между съветските поръчители и стотиците западни фирми , които са вкарвали оборудване и са консултирали строителството на отделните обекти.

В периода 1923-1933 г. в тежката промишленост на СССР са били сключени 170 договора за техническа взаимопомощ: 73 с германски фирми, 59 с американски, 11 с френски, 9 с шведски и 18 с фирми от други страни.

Американският хидростроител Хю Купър станал главен консултант на строителството на Днепрогес, за което хидротурбините били закупени от фирмата General Electric и Newport News Shipbuilding.

 

Магнитогорския металургичен комбинат ( точно копие на металургичния комбинат в град Гери, щата Индиана ) бил проектиран и построен под наблюдението на американската фирма Arthur G. McKee and Co. Доменната пещ за този и всички останали комбинати в СССР били разработени от Чигагската фирма Freyn Engineering Co.

 

Технологичния проект на Нижгородския автозавод бил изпълнен от фирмата Форд, а строителния – от американската фирма Austin Motor Company.

Първи държавен лагерен завод в Москва ( ГПЗ-1) е бил построен със техническото съдействие на италианската фирма RIV.

Сталинският тракторен завод, построен по проект на Кан през 1930 г. първоначално е бил построен в САЩ, след това е бил разглобен, превозен до СССР и отново сглобен под наблюдението на американски инженери. Снабден е бил с оборудване от повече от 80 американски промишлени предприятия и няколко немски фирми.

Caterpillar е монтирал оборудване в Челябинския и Харковският тракторни заводи, а също и в Ростовския и Саратовският заводи за комбайни.

Немците съшо са участвали активно в индустриализацията, в Москва е работело Централно бюро за тежко машиностроене ( ЦБТМ ), филиал на немската фирма Demag. Siemens-Schuckertwerke AG също са били използвани за работа и доставки на оборудване.

 

Автомобилно Производство

Първият масов лек автомобил в СССР е бил взаимстван от американците. ГАЗ-А е лицензно копие на американския Ford-A. СССР купил оборудването и документите за производство през 1929 г. а след две години продажбите на Ford-A били прекратени. След още една година, през 1932 г. били пуснати първите автомобили ГАЗ-А.

 

ГАЗ-А  ( 1932 г. )                                                              Ford-A  ( 1927 г. )

Следващият съветски експериментален автомобил Ленинград-1 представлява точно копие на Buick–32–90.

 

Ленинград – 1 ( 1935г. )                                                 Buick-32-90 ( 1931г. )

Заводът „Красний Путиловец“, по-рано произвеждащ трактора Fordson, произвел 6 екземпляра от  Л1 през 1933г. Значителна част от автомобилите не могла да достигне до Москва на собствен ход, без сериозни повреди. В последствие „Красний Путиловец“ бил преорентиран към производството на трактори и танкове, а доработката на Л1 предали на московския ЗиС.

На свой ред ГАЗ-М1 бил конструиран по образец на Ford Model  B ( Model 40A) от 1934г. документацията за който била предадена от американската страна на ГАЗ въз основа на сключен договор.

 

ГАЗ-М1 (1936г. )                                                              Ford Model B ( Model 40A) (1934г.)

В хода на адаптацията на модела към отечествените условия на експлоатация, автомобила бил частично препроектиран от съветски специалисти.

Първият серийно произвеждан малолитражен автомобил, трябвало да бъде КИМ-10, който бил разработен на основата на британския Ford Prefect.

 

KIM-10 ( 1940г. )                                                              Ford Prefect  ( 1938г. )

В САЩ били изготвени щампи и направени чертежи на каросерията по модел на съветски художник – конструктор. През 1940г. било започнато производството на този модел, обаче планът на ръководството на страната да осигури на голяма част от гражданите личен автомобил, бил прекъснат от Втората Световна Война.

Затова пък войната окуражила копирането и клонирането още повече. След Втората Световна само от Германия в СССР са били извозени 2885 завода, 96 електро станции, 340 000 струга, 200 000 електромотора, около 1000 завода са били извозени от Мандчжурия и Корея. Само за една година са били демонтирани и извозени 4389 предприятия от Германия, Австрия, Унгария и други европейски страни.

В резултат се появил Москвич 400 – точно копие на Opel Kadett K38, произвеждан между 1937 – 1940 години в Германия, от немския филиал Опел на американския концерн General Motors.

 

Москвич 400 ( 1946г. )                                                  Opel Kadett K38 (1937г.)

Основната част от оборудването за производството на автомобила била докарана от заводите “Opel” в Рюселхайм ( намиращи се в американската окупационна зона ) и монтирано в СССР.

После концепцията за копирането на автомобили малко се изменила след първия следвоенен лек автомобил от представителен клас – ЗИС-110.

Външно до последната подробност ЗИС-110 приличал на Packard 180 с купе Touring Sedan, последния довоенен модел от 1942г.

 

Зис-110 ( 1945г. )                                                            Packard 180 (1942г.) 

При това, ходовата част на ЗИС-110 била оригиналната разработка. Едва ли на американската фирма и е харесало подобно творческо развитие на нейната идея в оформлението на съветски автомобил, но пък и в тия години не последвали никакви претенции от нейна страна, още повече, че производството на големи „Пакарди“, след войната било прекратено.  

Почти всички съветски автомобили доста много са заимствали от чуждестранните аналози, въпреки, че имало и някои различия.

Ето ЗАЗ-965, прототип на който бил Fiat 600.

 

ЗАЗ-965 ( 1960г. )                                                           Fiat 600 ( 1955г. )

И ЗАЗ-966, който копира дизайна на немската малолитражка NSU Prinz IV.

 

ЗАЗ-955 ( 1967г. )                                                           NSU Prinz IV ( 1961г. )

И Москвич-2141, хечбек с предно предаване е създаден на базата на купето на френско-американската Simca 1308, която се произвеждала в европейския отдел на корпорацията Chrysler с вече остарелия по това време двигател УЗАМ.

 

Москвич-2141 ( 1986г. )                                                  SImca 1308 ( 1975г. )

Своеобразно изключение станали знаменините Жигули ВАЗ-2101. Те били пълен лицензен аналог на италианския Fiat 124.

 

 

ВАЗ-2101 ( 1970г. )                                                         Fiat 124 ( 1966г. )

При сключения договор между съветския Външно–търговски отдел и италианската компания Fiat бил създаден Волжският автомобилен завод в Толяти с пълен производствен цикъл. На концерна се възлагало технологичното оборудване и обучението на специалисти.

Моделът ВАЗ-2101 бил разработен съвместно с Fiat на базата на моделите Fiat 124 и Fiat 125.

 

ВАЗ-2103 ( 1972г. )                                                         Fiat 125 ( 1967г. )

По-късно на базата на ВАЗ-2103 бил разработен „проект 21031“, впоследстие преименуван на ВАЗ-2106.

 

А това е – Урал, версия на военния мотоциклет М-72, съветски тежък мотоциклет, който представлявал пълно копие на немския  BMW R 71 ( BMW-750 ).

 

Започнали да го правят още преди войната – в началото на стаж в BMW бил изпратен Н.П.Сердюков ( и както се вижда не е минало без кражба на документация ), който после станал ръководител на „конструкторско бюро „ за тежко мотоциклетостроене, после СССР анонимно купил 5 мотоциклета от Швеция и през 1941 разгърнал производството на „отечествен“ мотоциклет под марката М-72 в Московския мотоциклетен завод.

Военна техника

Съветският лек танк Т-26 бил лицензионно копие на популярния експортен английски танк Vickers Mk E.

 

T-26 ( 1931г. )                                                                 Vickers Mk E. ( 1930г. )

Купеният в САЩ заедно с конструкторската документация танк М1928 Кристи, след адаптацията се превърнал в съветския танк БТ-2.

 

БТ-2 ( 1931г. )                                                                   М1928 Кристи (1928г.)

Интересно е, че легендарния съветски танк Т-34 се появил в резултат на развитие на идеята на американския конструктор Кристи и използвал неговото уникално окачване.

В областта на стрелковото въоръжение заимствания също колкото искате. Съветския пистолет ТТ и външно и конструктивно, много прилича на Браунинг 1903, адаптиран за патрон с друг калибър.

 

Браунинг ( 1903г. )                                                              ТТ ( 1933г. )

До скоро течаха спорове за авторството, идващи от различието в механиката за запъване на ствола, но не много отдавна в колекцията на Тулския оръжеен завод, беше намерен рядък образец Браунинг, от който както изглежда е бил прекопиран ТТ.

 

Още преди войната с Финландия, през 1934г. в Съветската армия се появил картечен пистолет ППД.

 

И всичко щяло да бъде наред, обаче той като две капки вода, приличал на финландския картечен пистолет Суоми, произведен в 1931г.

 

Това може да бъде казано за много други родни образци на стелково оръжие: и до сега не утихват споровете по повод авторството на автомат Калашников и интелектуалния принос на Хуго Шмайзер в неговата конструкция, а Макаров за създаването на ПМ очевидно се е „вдъхновил“ от Валтер РРК.

Космос

Най-ценният трофей за СССР от войната с Германия се оказали ракетите Фау-2. За изучаването на немската ракетна програма, на базата на три завода за монтаж на Фау-2, института „Рабе“, завода за двигатели „Монтания“ и изпитателна база, в Германия бил създаден така наречения институт „Нордхаузен“. Гайдуков станал негов директор, Корольов – главен инжинер, а Глушко оглавил отдела по изучаването на двигателите на Фау-2.

От 1945г. до 1947г. съветските специалисти  събирали в Германия всички достъпни данни за производството на немски ракети. А да се събира имало какво: конструкторска документация, готови образци, производствено оборудване и окомплектоване, методики за изчисление на топлопредаването, изчисление на термодинамиката и смесообразуването в камерата, газодинамика на изтичащите от соплото газове и т.н.

На съветските специалисти били нужни няколко години за да изкопират Фау-2 – ниската култура на производство и отсъствието на необходимите родни компоненти, оказали своето влияние : в немската ракета били използвани 87 марки и асортименти стомана и 59 вида цветни метали, в родния клонинг Р-1 – съответно 32 и 21.

 

Р-1 ( 1948г. )                                                                         Фау-2 ( 1942г. )

Разбира се, не минало без доброволно-принудителната помощ на немските специалисти. Всички които не попаднали при американците, били събрани в „Нордхаузен“. На 20 октомври 1946г. немските специалисти работещи в производствените подразделения на института „Нордхаузен“, неочаквано били събудени от съветските войници, предложили им да си съберат багажа и заедно със семействата да се натоварят в подготвените железопътни вагони за изпращане в СССР.

Първоначално ги настанили в подмосковските санаториуми в Монин, Валентиновка и Клязма, а после на остров Городомля насред езерото Селигер, било построено цяло градче.

„Съветските немци“ дали на света технически решения, които сега са класика в ракетостроенето : отделящите се главни части, носещите резервоари, промеждутъчните дъна, горещо пълнене на горивните резервоари, плоскоструйни глави на двигателите, управление на вектора на тягата с помощта на двигателите и т.н. От тях били изпълнени проекти за балистични ракети с далечен радиус на действие на полета – 600, 800, 2500, 3000 км. – междуконтинентална далечина.

Всъщност, цялото семейство ракети  Р-7 ( Восток, Восход, Съюз и др. ), на които и досега летим в космоса – това е дълбоко и по нататъшно развитие на заложените във Фау-2 решения и идеи на немските специалисти.

Авиация

В навечерието Втората Световна от четирите основни завода за самолетни двигатели на СССР, само завод 24 произвеждал родни двигатели по конструкция на А.А.Микулин, а останалите лицензионни.

Американските „Райт-Циклон“ били означени като М-25, и разработките съответно М-62, 63, 83...френските „Испано Суиза“ – М-100 и модификациите М-103, 105П...френските „Гном-Рон“ – М-85 и наследниците му М-87, 88.

Впрочем, някои неща американците хич не искали да ни продават. Например най-съвършенния тежък бомбардировач от периода 1943-1947г. въплатил в себе си много технически решения,  реализирани за първи път в практиката на световното самолетостроене – Боинг Б-29 – „Суперфортрес“.

По време на бойните полети при провеждането на операция Матерхорн няколко американски Б-29 получили повреди и се приземили на съветска територия. Един Б-29 се разбил, три други извършили принудително кацане.

 

Боинг Б-29 – „Суперфортрес“.

За Сталин пребиваването на Б-29 на съветска територия се превърнало в истински подарък. Затова Сталин заповядъл на авиоконструктора Туполев да направи точно копие на бомбардировача, болт по болт, за две години.

Като цяло това му се удало, макар че много детайли в СССР така и не могли да повторят. Копието нарекли Ту-4.

 

Всъщност, първата съветска атомна бомба РДС-1, направена по образец на американския „Дебелак“ ( Fat Man ), била пусната именно от Ту-4. Едното копие, пуснало другото.

И ето нещо по-свежо, от наши дни: първият и единствен постсъветски пасажерски авиолайнер Superjet – съвсем не е руски самолет. Около 70% от частите му ( 72 % за първите 9 месеца на 2016г. ), включително най-важните – са вносни.

Авиониката се прави от френската фирма Thales и американската  Hamilton Sundstrand. Двигателите SaM146 – PowerJet, от русийско-френско смесено дружество, учредено от НПО „Сатурн“ и френската фирма Snecma. Кислородната система, интериора, вратите – американската B/E Aerospace. Това, ако говорим по-наедро. Спомагателните енергийни установки, хидравликата, горивната система, соирачките и прочее подробности, също се правят от вносни части или направо се купуват от чужбина.

Битова техника

Честно казано, никога не би ми хрумнало, че старата прахосмукачка на баба и електросамобръсначката на дядо – са чужди копия.

 

Електробръсначка Агидел-М 1967г.                                Philishave SC 8010 1965г.

А ето тази прахосмукачка видях на изложбата „Съветски дизайн 1950-1970“. Видно е, че организаторите на изложбата, както и аз, сме вярвали, че това е именно съветски дизайн.

 

Прахосмукачка Чайка, 1963г.

Обаче, всъщност се оказва, че това е холандска прахосмукачка, която се продава под името Eatonia в САЩ и Канада, като Remoco в Англия и като Erres в останалите европейски страни.

 

Прахосмукачка Remoco ( Erres ) 1939г.

Също такава ненародна се оказала и прахосмукачката със звучното име „Москва“.

 

Прхосмукачка „Москва“, 1954г.                                  Lewyt Model 40, САЩ, 1947г.

Даже хладилника ЗИС-Москва, който стоеше в кухнята на баба, произведен през 1953г. се оказа копие на американски довоенен модел.

Фотоапарати

С фотоапаратите в СССР въобще не си поплювали. Почти всички са нелицензионни копия на западни такива.

 

Ricoh Auto 35                                                                  Зоркий – 10

 

ФЕД Микрон                                                                  Konica EYE

 

ФЕД Микрон 2                                            И отново Konica, този път пълнокадровата C35

 

Въобще фирмата Konica била заобичана в СССР с някаква странна любов, затова и нейният първи фотоапарат с автоматично фокусиране – Konica C35AF бил изкопиран в заводите БелОМО под името Еликон Автофокус.

 

Еликон Автофокус                                                       Konica C35AF

Освен това в същия завод се опитвали да изкопират и оригиналния компактен „далекомерен“ Olympus XA, като нарекли копието просто Еликон.

 

Еликон                                                                         Olympus XA

В Киев пък усвоили производството на Киев-35, който бил копие на Minox 35 GT.

 

Киев 35                                                                                       Minox 35 GT

Също там започнали да произвеждат фотоапарата Киев-Вега – точно копие ( съвсем точно до комплектовката на светофилтрите ) на любителския мини фотоапарат Minolta-16

 

Киев-Вега                                                             Minolta-16

Фотоапаратът Салют-С ( чиито усъвършенстван модел станал известен като Киев-88 ) е изкопиран от Hasselblad 1000F.

 

Салют-С                                                                         Hasselblad 1000F

 

Битова електроника

Това е лентов видеомагнетофон Електроника-501-видео, произведен през 1974г. за запис на черно-бяло изображение по европейския телевизионен стандарт и звуковото му съпровождане от телевизионната камера Електроника-841.

 

А това – е видеомагнетофон Sony DV-3400 от 1969г.

 

През 1984г. било започнато производството в големи количества на първия съветски видеомагнетофон Електроника ВМ-12 за формата VHS.

 

Той се оказал изключително приличащ на японския Panasonic NV-2000, произведен още през 1975г.

 

Следващия модел на Електроника е ВМЦ-8220 от 1987г.

 

Оказва се, че това е практически точно копие на видеомагнетофона Samsung VX-8220.

 

Детски играчки

Популярната електронна играчка Електроника ИМ-02 „Ну погоди!“, която е произвеждана от 1984г. се оказала неофициален клонинг на японската Nintendo EG-26 Egg от серията Nintendo Game & Watch от 1981г.

 

Електроника 24-01 «Микки-маус» е копие на  Nintendo MC-25 «Mickey Mouse».

 

Електроника ИМ-03 «Тайны океана» (1987г.) е копие на Nintendo OC-22 Octopus (1981г.) и т.н.

 

И до сега имам от тази серия „Веселия готвач“. Също копие, разбира се.

През 1985г. в Солнечногорския електро-механичен завод пуснали в производство играчка с името Електроника ИМ-11 „Луноход“. Това било копие на електронната играчка Big Tank – програмируема машинка, разработена и пусната в производство от американската фирма Milton Bradley през 1979г.

 

А това е много рядка играчка. Електроника ИМ-12 със сменяеми касетки и огледално-рефлексен екран.

 

Оказва се, че това е Nintendo CJ-93 Donkey-Kong JR от серията Panorama Screen произведена през 1983 г

Електроника ИМ-26 със сменяеми екрани във вид на касетки се произвеждали в края на 1988г. В комплекта влизали две горни части ( с екрани ) и една долна част.

 

Още през 1983г. фирмата Bandai пуснала в производство Digi Casse, откъдето и била заимствана идеята със сменяемите касетки.

Електроника ИМ-27 „Космически приключения“ 1990г. – опитна серия игри във вид на бинокъл и стерео иображение.

 

Напълно изкопирана от Planet Zeon на фирмата Tomy, която произвеждала  цяла серия подобни игри през 1983г. под името TOMYTRONIC 3-D.

Електроника ИМ-46 – калкулатор и синтезатор на музика от 1994г.

 

А това е  Casio VL-Tone (VL-1), произвеждан 15-тина години по-рано, през 1980г.

Копирали сме и по-сериозна техника. Съветския компютър Байт, бил аналог на ZX Spectrum, произвеждан от английската фирма Sinclair, а съветския Агат – копие на Apple II в  безвкусен киселинен дизайн.

 

Любимият ми конструктор „Конструктор метален, малък, №1“, ( произвеждан през 1969г. ) се оказва бледо копие на английския конструктор Meccano, произвеждан още през 1908г.

 

Даже и нашите детски книжки – и те се оказаха копия на чужди приказки.

 

Нефтени платформи

В съвременна Русия на практика престанаха да копират чужди продукти, а предпочетоха вместо да се главоболят с производство, да купуват готови продукти или да се ограничат със „сглобяване на място“. Но болезненото желание да си присвоят чужди лаври, си остава.

Сред съвременните достижения на Русия „патриотите“ посочват най-голямата в света нефтена платформа – „Беркут“ и платформата на „Газпром“ -„ Приразломная“. Такива едни красиви руски имена. Няма какво да кажеш.

 

Обаче „ Беркут“ е построена от консорциум, в който влизат Exxon Mobill ( 30 % ), SODECO ( 30% ), ONGC ( 20 % ) и да, накрая Роснефт ( 20 % ). Цялата надводна част на платформата, включваща системите за пробиване, подаване, натрупване на суровия нефт, системите за безопасност на платформата, пожарогасене, жилищните помещения за работниците и обслужващия персонал, товароповдигащи механизми, хеликоптерна площадка и прочее, са изготвени от фирмата “Samsung Heavy Industries” по проект на фирмата „Worley Parsons”  ( Австралия ) в корабостроителницата в град Окло ( Южна Корея ). За „нашата“ част останали само бетонните основи на платформата, построени на Източното пристанище на град Находка в далечния Изток от фимата...”Aker Solutions” (Норвегия), по точно от нейната дъщерна фирма „ Акер Контрактинг Россия АС“.

Горе-долу същата е и историята на „Приразломная“. Долната и част била започната в „Севмаш“ през 1995г. ( почти преди 23 години ! ), а горната част била „пенсионираната“ норвежка платформа „Хатон“, построена през 1984г. ( преди повече от 30 години ).

Епилог

И всичко това – е само върха на айсберга. Списъка с копията, може да бъде продължаван едва ли не, до безкрайност. В него влизат ютии, военна техника, промишлено оборудване, електроника – малка част от това което си мислехме, че е наше. Такъв мащаб на уподобяване обезкуражава и даже плаши. Както плаши и железобетонната увереност на огромната част от населението, че всичко съветско – това е наше родно и при това с отлично качество. Че сме начело на цялата планета, нищо че в последните 100 години се мандахерцаме в ариергарда на световната техническа мисъл.

Обаче главното в цялата тази история е друго.

Фалшификатите и лицензионните копия, винаги са били произвеждани със закъснение. Понякога нещата закъснявали с  две години, понякога с десетилетия, При това, голямата част от съветските имитации, въпреки външната прилика с прототипа, се оказвали много по-лоши от оригинала. За това има няколко причини: опитите на родните „майстори по всичко“ да поевтинят производството, отсъствие на необходимите материали или производствено оборудване, а също и ниската култура на производство – безхаберие, лоша подготовка на специалистите, „давай на юруш“ и прочее последствия на непрофесионален мениджмънт.

Прогреса непрекъснато се забързва. И ако в каменния век за няколко века, въобще нишо не се е променяло, то сега всяка година се случват колосални промени в технологиите. Да загубиш няколко години, за да копираш компютър или смартфон, означава да получиш в резултат безнадеждно остаряло и практически безполезно устройство.

Цената на „входния билет“ в света на високите технологии расте. За да изкопираш съвременен процесор, първоначално трябва да изкопираш цялия завод със съответния технологичен процес. А за да изкопираш завод, трябва да изкопираш цял машиностроителен отрасъл.

Колосалните инвестиции в „изследователска дейност“ и производство, се нуждаят и от колосални пазари, за да е всичко на печалба. Дори и да си представим, че с героично напрягане на силите и с няколкогодишно закъснение, като по чудо ние успеем да построим цяла индустрия и се научим да произвеждаме аналог на чужд високотехнологичен продукт, само че с по-лошо качество, кой ще го купи ? Затворените в икономическото гето руснаци ? Вече не става да продаваш остарял и некачествен продукт, дори и без всякакви санкции. А без голям обем на производство и продажби, върху всяка единица продукция ще „легнат“ всякакви разходи и издръжки и тази продукция ще стане буквално златна.

Разбира се, производството може да се субсидира, докато не свършат парите в резерва. А те свършват и то доста бързо. И тогава или ще се наложи да харчим парите които сме спестявали цял живот, или неизбежно ще се появи добрия стар съветски дефицит – с празните рафтове, опашките и черната борса.

Дори и в момента,  без западните технологии, ние не можем да добиваме нефт от нашите недра. Затова, през 21 век, изолация от световната икономика – това е опасно бълнуване, което на практика не може да завърши с нищо друго, освен с тотална икономическа катастрофа.

Тези, които публично предлагат такова нещо – трябва, както в любимия им СССР, да бъдат изпращани на принудително лечение. А тези които умишлено, със своите действия тикат страната ни по този път – трябва да бъдат съдени като предатели на Родината.

 

В статията са използвани илюстрации и материали от  сайтовете:

art-on.ru, segodnya.ua, popmech.ru, bugaga.ru,  nukemall.livejournal.com, avia.pro и други.

Огромно благодаря.

Оригиналната статия:

https://zhartun.me/2018/04/copypaste.html

https://novitejivotni.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/09/29/polezno-chetivo...