Плевнелиев решително разделяше нацията
Плевнелиев беше много по-лоялен, отколкото в своето време бяха Желю Желев (Боянските ливади), Петър Стоянов ("Иване, кажи си") и Георги Първанов ("приятелският огън") към партиите си.
Държавният глава беше последователен в това да бъде президент на Борисов
Борис Попиванов
Президентските избори, както и всички други редовни избори са повод за равносметка на приключващ мандат. В тяхната пълнота петте години на Росен Плевнелиев ние ще отчетем чак през януари, включително защото от него може да се очакват и нови събития в идните месеци. Но още отсега прави впечатление, че ГЕРБ, партията, която го издигна, се въздържа от официални оценки на свършеното от него. Отделни реплики на този или онзи в медиите едва ли имат статут на партийна позиция.
Плевнелиев е първият български президент, който не пожела да се бори за втори мандат. Той спомена лични причини и те трябва да бъдат уважени. Но Маргарита Попова не посочи подобни причини, а не беше номинирана отново. Значи ли това, че ГЕРБ смята вицепрезидентството й за неуспешно? Казвам го не от дребнавост, а защото тъкмо такава необяснена замяна на Кавалджиев с Куцкова през 2001 г. имаше негативен ефект върху кампанията на Петър Стоянов.
Когато мандатът приключва и не се бориш за друг, интересът към теб рязко намалява - жестоката реалност на политиката. На два пъти в последните седмици Плевнелиев призова за смислени и съдържателни дебати по основните проблеми, но почти не бе отразен и потъна в информационния поток. Единствената интрига по повод на държавния глава бе въведена от премиера Борисов с дискусията #КОЙ предложи Плевнелиев. Според Борисов - Прокопиев и кръгът "Капитал". Президентът опроверга. Бил изявена личност, инвеститор на годината, участвал в КРИБ, та затова. С този КРИБ обаче пак докарваме до Прокопиев. По-интересното е, че Борисов започна да се опровергава сам. Неотдавна заяви, че ДСБ убило кандидатурата на неговия, герберски президент Плевнелиев. Сега президентът се оказва принадлежен на кръговете, близки до самото ДСБ.
Добре, чий е Плевнелиев в крайна сметка? Въпросът не е без значение, защото отговорът донякъде ще ни обясни по-ниския рейтинг, с който днешният титуляр на "Дондуков" 2 се ползва в сравнение с предходните титуляри. Обществото схваща президента като арбитър, балансиращ между противоположни позиции в името на единството.
А Плевнелиев правеше обратното,
решително заемаше една позиция и говореше против другата, ставайки част от разделението. Най-ярък пример вероятно са протестите от лятото на 2013-а, макар че ястребовите полети срещу Русия, предприемани с повод и без повод, не са за подценяване. Според президента това изразява принципност и последователност. Може да се спори. В хода на зимните протести от същата 2013-а принципността му все още не се беше родила. Мнозина обаче я виждат в тезата, че се е еманципирал от ментора си Бойко Борисов и когато трябвало, заставал срещу него. По-вярно май че е друго. Плевнелиев беше последователен в това да бъде президент на Борисов, много по-лоялен, отколкото в своето време бяха Желю Желев (Боянските ливади), Петър Стоянов ("Иване, кажи си") и Георги Първанов ("приятелският огън") към партиите си. В моментите, в които Борисов и Плевнелиев демонстрираха разминаване, то изглеждаше доста дирижирано, понеже съответстваше на осезаемо разпределение на ролите - Плевнелиев, а в последните 2 години Ненчев и Митов трябваше да доказват категоричната преданост на премиера към евроатлантическите партньори, докато самият премиер маневрира и не носи отговорност, а същевременно държи отворени вратички в други посоки. Борисов е показал, че е крайно чувствителен, ако някой му изземва инициативата на международен терен, а при изявите на Плевнелиев подобна чувствителност не личеше. И независимо от някои размахани пръсти ("не съм чак такъв ястреб") Борисов почти открито поощряваше тези изяви. Да си припомним например, че когато предстоеше да се вземат важни решения на антируска основа от НАТО във Варшава през юли, именно Борисов сметна за изключително необходимо да изпрати там Плевнелиев, а сам да открива обекти в Старозагорско и да рисува бъдещето на Черно море като демилитаризирана зона. Но ако президента го нямаше във Варшава, тезите на Борисов щяха да прозвучат в прекален дисонанс с евроатлантизма. Така че и Борисов, и Плевнелиев извличаха ползи от общата си игра.
Постепенно Плевнелиев съумя да си изгради един относително
твърд фен клуб в либералните среди,
може би лимитиран като количество, но пък щедро надарен с достъп до медии. В тези среди "Президентът" не просто се изписваше и изговаряше с главна буква, но зад всички букви надничаха туптящи сърца. Там го величаеха като единствен стожер на правилните ценности, последен радетел на истински модерна и щастлива бъдеща България, самотен борец против зависимости и сенки от миналото. Наред с феновете Плевнелиев се сдоби и с много повече критици и отрицатели, които системно оспорваха неговата политическа и геополитическа адекватност, но също често настояваха, че той неспирно се разминава с действителния дневен ред на обществото, че не обелва и дума за социалните проблеми, за битовата престъпност, безработицата, стагнацията, новите узаконени форми на съвременно робство и експлоатация, но вдъхновено говори за хъбове и клъстери, морал и атлантизъм. Това е и една от водещите причини Плевнелиев да остане неразбираем и чужд за преобладаващата част от българското общество. Навярно единствената сфера, в която ще се усеща положителното му въздействие, е IT секторът, към който той, както подобава на инженер, проявяваше рефлекс и истинска привързаност. Навсякъде другаде наследството му ще бъде повече от противоречиво.
Споменатата вече жестока реалност на политиката едва ли ще го щади и в бъдеще. Дори онези, които сега го харесват и понякога се кълнат в него, сравнително бързо могат да го забравят. Той не излъчва волята и силата на политик, способен да води и защитава хората. Просто на някои е полезна ролята му, но далеч не и личността, изпълняваща тази роля. Общественият интерес, ако не настъпи нещо непредсказуемо, ще се измества към следващото му назначение.
 |
|
Франсоа Оланд към Росен Плевнелиев в Елисейския дворец: Прекалено сте любезен. |
