Неговата борба, Sein Kampf
Започвам да си мисля, че министърът на икономиката Кирил Петков е вероятна кандидатура за президент, от която много се боят неговите преследвачи. Саркастичните подмятания на п(р)оваления бивш колос от Банкя, че от ИТН първи са се обадили с твърдения за канадското гражданство на министъра, не издържат ( по традиция за него ) елементарната логика. Защото от ИТН вече се залепиха за кандидатурата на действащия президент Румен Радев за втори мандат. Тъкмо в това отношение те би трябвало да са сред най-притеснените от негова вероятна алтернатива. А и ИТН заприличаха на ГЕРБ не само чрез атакуването на успешните министри от служебния кабинет – отношението им към медиите, пренебрежението им към правилата и институциите, като и напълно сравнимия авторитаризъм в двете партии ги сродяват все повече.
Може и да не съм познал вероятността К.Петков да стряска сънищата на онези, които обичат да се повтарят, че техният Методиевич или дори Р. Радев нямат алтернатива поради липса на харизматична личност. Не разполагам с възможности да научавам тайни като онези, които са в състояние да подслушват десетки, ако не и стотици политически противници на властта. За подслушвачите едва ли е проблем да научат първи подобно намерение и да включат машината за омаскаряване – в случай, че в моето предположение за “изтекла” информация във връзка с възможно кандидатирана на Кирил Петков има нещо вярно.
Преди да продължа, нека кажа, че текстът ми няма как да се възприеме като някаква авансова индулгенция за Кирил Петков, ако се потвърди откритието, че е имал двойно гражданство към момента на назначаването му за служебен министър. Не това е целта (ми).
Интересното в този казус, превърнат в главна посока на настъплението в компроматната война на реваншистите от посърналото статукво, е липсата на аналогия с обратен знак. Оказа се, че е лошо е да си завършил Харвард и след като не можаха да хванат в лъжа Кирил Петров по тази линия не само не му се извиниха, но и изровиха друг негов ( предполагаем) грях със северноамерикански адрес.
Ровичкащите в това бунище с особено настървено кудкудякане изчегъртаха червея на съмнението. Той им е достатъчен, за да нахранят подозренията и по въпроса за канадската му гражданство.
Ако се бяха борили толкова яростно за върховенството на закона в България въпросните изследователи, които сега се превърнаха изведнъж в непоколебими стражи на законността ( оправдаващи паралелно с това дори престъпната бруталност на полицията срещу демонстранти), трябваше да приложат ентусиазма си срещу самозабравилата се власт на бившия режим, който демонстрираше презрение към правила и закони от позицията на своята недосегаемост за разследване, прокурорски обвинения и съд.
Защо се наложи чак от Америка да посочват този факт? Защото непукизмът на самозабравилите се властници, къпещи се в чувство за самодостатъчност, доведе до това България да бъде посочена като най-корумпираната държава сред съюзниците на САЩ. На това днешните следотърсачи на тъмни петна в биографията на Кирил Петков, които не виждаха тоновете мърсотия в деянията на приближените до управлението корупционери, отговориха с войнствени упреци срещу лошите американци, че се месели във вътрешните ни работи. Ами да се бяха намесили те, защитниците на върховенството на закона с днешна дата, за да не се налага от чужбина да ни (по)казват грозната истина!
След като законите (трябва да) се прилагат еднакво за всички, както се присетиха сега адвокатите на тяхното нарушаване от бившата власт, защо вождът им злоупотребяваше системно с държавната хазна, раздавайки милиарди, за да се държи на върха на управлението или да се хареса на Путин? И защо не потърсиха сметка за пачките и кюлчетата злато, за да стане поне ясно дали сниманият с тях премиер е невинен?
Ами посочената от самия властелин на изпълнителната власт като виновна за това някоя си Мата Хари – нея защо не я погна законът и поставената над него прокуратурата с цялата строгост на жълтите медии, които сега се давят в праведния си гняв за гражданството на К. Петков?
На министъра, който очевидно застрашава реваншистите с нещо повече от харизмата си ( истинска при това, а не борческо-мутренска, която хвалеха апологетите на Методиевич) , му лепят прякори от рода на Киро Харварда, а вече и Киро Канадеца.
Какво “творческо въображение”! То изисква от една всепризната положителна характеристика, свързана с престижен университет или с една от най-мечтаните дестинации за българските емигранти, да бъде възприемана като компрометиращо обстоятелство!
Този начин на “компрометиране”, дори и предположението ми за Кирил Петков като застрашаваща кандидатура за нещо повече от министър да се окаже неоснователно, издава две неща: безсилие да му открият нещо наистина дискредитиращо за пред т.н. обикновен българин и обикновена глупост. Двете вървят ръка за ръка.
Да сте чували по адрес на другарите им от петата колона на Москва специалистите по омаскаряване да употребяват определения като ( импровизирам) Таско руския зет или нещо подобно, Румен руснака? Не сте чували. Защото за тази категория политици, дори и да попаднат временно сред вразите на примитивната гербаджийска пропаганда по конюнктурни съображения, не се полага да бъдат обиждани по линия на връзката им с Русия.
Дори и срещу президента Румен Радев, срещу когото хрътките на конкурента му от Банкя най-стръвно налитат, те се пазят да не настъпят руския мазол в неговия образ. Това е забранена за тях територия. Ругаят го на “Грипена”, защото е нещо “шведско”, но не и съветско.
Виж, десните критици на Радев, които не отстъпват от убеждението си, че той е руска креатура, от самото начало на политическата му кариера го кръстиха “льотчика”. В края на краищата е летял на съветски миг и те се позовават на този факт. По това ще ги различите от тъпизмите на гербаджийските пропагандни остриета.
Продължавам да наричам по руски маниер техния кумир Методиевич. Той уж се бори с “льотчика”, но всъщност беше гарант за галопиращото руско влияние в България като негов бодигард през годините на своето властване в качеството на милиционерски генерал, кмет на София и закрилник на МОЧА, но най-вече като премиер на натовска България, който ухажваше предизборно мегаломанската претенция за световна уникалност на българските русофили, а когато схвана, че е прекалил, взе да се прави на сдържащ фактор срещу метастазите на руския постколониализъм.
Сега същият мълчи солидарно с антуража си за бруталността на неговата полиция, изплувала с нови и безспорни доказателства след дългото и прикриване, но окуражава пропагандаторите си да продължават да атакуват с палките си “Киро Харварда”.
Това е то политическата борба, ще кажат философски “меките” коментатори от периферията на неговата свита, които се опитват да се правят на справедливи съдници в рамките на закона. Не, не това е класическата борба, нито дори тези пощипвания са удари под кръста на мазния политически тепих. Кръстът К. Петков ще си го понесе такъв, какъвто е. Но остава проблемът, че това борбата на Методиевич. “ Sein Kampf”.
https://ivo.bg/2021/08/21/%d0%bd%d0%b5%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%...
