Много български деца са отвлечени от гръцка Македония след края на Втората световна война, когато гръцките комунисти под диктовката на Кремъл, извършват чудовищни престъпления
Мнозина бяха потресени от поредното престъпление на всякога проклета по думите на Раковски Русия - отвлечените украински деца.
Но малцина знаят, че това не е прецедент и че много български деца са отвлечени от гръцка Македония след края на Втората световна война, когато гръцките комунисти под диктовката на Кремъл, извършват чудовищни престъпления и то особено жестоки, потресаващо жестоки, до степен да му се повдигнат червата на човек.
Става дума за чудовищни и мъчителни за жертвите убийства и изтезания, изнасилвания и най-страшното - отвличане на децата на селяните, предимно българи по произход. Има и гръцки деца, разбира се.
Целта е привидно пропагандна - уж спасяват децата от фашистите в Гърция. Всички деца са наречени бежанци, а всъщност са отвлечени и отведени зад Желязната завеса.
Но по-голямата част са български деца.
Така от една страна правят поредното етническо прочистване на българите.
От друга - опитват се да принудят родителите им да сътрудничат на комунистическите терористи под заплахата, че иначе никога няма да видят децата си.
Повечето така и не ги виждат. Други имат късмет да ги видят след десетилетия. Но те са малцина.
Най-страшното е, че много от по-малките дечица, жертви на това чудовищно престъпление са с тотално промити мозъци и подменена идентичност, научени да мразят българите, да се гърчеят и да обичат Русия.
Години наред водих кореспонденция с едно момиче, снаха в такова семейство в ... Полша.
Много от децата са дадени в Полша и Чехия. Та нейният свекър е бил малко момче, раснал първо в съветски сиропиталища, заблуден, че е грък и забележете: надъхан с антибългарска омраза.
Десетилетия по-късно го открива неговият по-голям брат, с когото заедно са били отвлечени от гръцките комунистически партизани и през комунистическа България (със сътрудничеството на нашите комуняги - национални предатели), откарани в СССР. След това двете деца са разделени.
Големият брат, тогава около 10-11 годишен, попада в Чехия. След промените успява с безброй трудности и луд късмет да открие малкото си братче.
И хем радост голяма, хем потрес тотален - малкото братче ненавижда българите, защото са му напълнили главата с лъжи. Не иска и да чуе, че и двамата са българи.
Години минават и връзката между двамата братя изтънява, големият е отчаян. Вече е възрастен и болен, когато по втора щастлива случайност попада на семейни снимки и документи, запазени по чудо след смъртта на родителите им. Има и писма.
Праща всичко на брат си и синът на брат му ги показва на баща си. Интелигентно момче, той самият се е поразровил в историята покрай разгорещените спорове между двамата братя и се убеждава, че не баща му, а чичо му е прав. Едва когато прочита писмата, малкият брат започва (забележете: само започва!) да се съмнява в съветската версия, с която са му натъпкали главата.
Бавно и трудно малкият брат стига до истината в края на живота си. Вече е стар и болен, а брат му не е жив.
***
Борето Скочев беше написал тези дни един пътепис за Полша с много исторически препратки, но малцина го прочетоха. А в него също става дума за тези отвлечени от Гърция български деца. Ето откъс:
"Не помня да имаше чехословашки пост, помня само полския. Границата беше маркирана от една или две сгради и бариера на пътя. Граница между две социалистически държави.
Нищо общо със смъртоносните граници на България с Турция, Гърция и Югославия, които с 20-километрови затворени зони, бодлива тел, куршуми и минни полета спираха бегълците към свободния свят.
Един граничар провери книжните ни “паспорти”, удари ни печати от граничния пункт Якушице и ни пропусна.
И като че прекосихме граница между две епохи. Черната мушама на граничаря и кокардата на фуражката му - хилядагодишният полски орел, макар и лишен от короната си, създаваха усещането, че сме влезли не в Полската народна република, а във Втората Жечпосполита. В епохата на независимите национални държави и обикновените гранични бариери. Преди войната, с която нацистка Германия и комунистическа Русия взривиха стария свят. Преди социализма с неговите нихилистични работническо-селски държавни символи.
...
...
....
По същия път силите на Вермахта слезли в Харахов на 8 октомври 1938 г., за да анексират Судетите. И заселилите се чехи трябвало да си тръгнат обратно на юг. А рано сутринта на 15 март 1939 г. германският 14-и моторизиран корпус се спуснал в равнината за ликвидирането на Чехословакия и създаването на протектората Бохемия и Моравия.
По този път на 10 май 1945 г., два дни след капитулацията на Германия, съветските войски продължили към Чехословакия преследването на германските войски и пътьом опожарили някои хижи и убили собствениците им. А до днес иманяри продължават да търсят колона нацистки камиони със скъпоценности, уж скрита някъде в старите миньорски щолни.
От юни до октомври 1945 г. местните немци били прогонени и на тяхно място били заселени чехи и поляци от източните територии, които СССР си присвоил. Немските топоними били заменени с чешки и полски, немските паметници, параклиси, светилища били разрушени.
Шрайберхау станало Шклярска Поремба и тук през септември 1947 г. по нареждане на Сталин се събрали представители на комунистическите партии на завладените източноевропейски държави плюс компартиите на Франция и Италия.
Тази конференция свалила паравана на “народните демокрации” и обявила преминаването към тоталитарна държава и окончателното ликвидиране на легалната опозиция, чиито лидери в повечето съветски сателити към онзи момент вече били арестувани или принудени да емигрират, а часове след началото на конференцията у нас била изпълнена смъртната присъда на Никола Петков.
След това се появява една българска следа.
През 1948-1950 г. в този обезлюден след депортацията на немците район, който и днес е с една трета от предвоенното си население, били заселени бежанци от Гръцката гражданска война.
Сред тях и част от над трийсетте хиляди деца, принудително откъснати от семействата им от комунистическите партизани и изведени в соцлагера.
Полша приема около 4 000 такива деца и ги настанява в сиропиталища и интернати. Много от бежанците били българи от Егейска Македония - християни и помаци, и когато към 1954 г. започнало събирането на разделените семейства, българското посолство давало становища дали да бъдат приемани в България или не."
Целият текст е тук:
***
Раната е още жива и гнои, а нашенски безродници и комунистически мекерета дори отричат безспорния факт, че единствена в цяла Европа, България успява да осуети депортацията на евреите, намиращи се вътре в държавните й граници. Но никога няма да ви разкажат за чудовищните етнически прочиствания на българите от страна на гърци и сърби, винаги с благословията на Русия.
Само им гледайте сеира тези дни и след това, когато Русия се разпадне, а тя ще се разпадне, как пак ще се преструват на демократи и патриоти.
снимка : Уикипедия
