ЕС ще успокои Западните Балкани, че мястото им е в блока

от Alexandra Brzozowski | EURACTIV.com с репортаж от Тирана 

Лидерите на ЕС ще се срещнат с колегите си от Западните Балкани в столицата на Албания Тирана във вторник (6 декември), за да уверят региона за  бъдещето им в блока на фона на опасенията от нарастващо влияние на Русия и Китай. Те ще трябва да преминат по тънката граница между поддържането на единен фронт за разширяване и избягването на последствия.

Съвместната среща на върха със западнобалканската шесторка – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, е първата, която се провежда извън ЕС, като Тирана е сред най-гласните поддръжници на членството в ЕС.

Задействан от руската инвазия в Украйна, ЕС от месеци се обсъжда приближаването на Сърбия, Черна гора, Босна, Северна Македония, Косово и Албания до заявената им цел да се присъединят към блока и да се опита да смекчи последиците от надвисналата криза с високите цени в региона.

Това идва и на фона на нарастването на стратегическото значение на близките съседи на ЕС, откакто Русия нахлу в Украйна, с опасения от влиянието на Москва.

Докато перспективата за присъединяване към блока остава неуловима, блокът се опасява, че страните от Западните Балкани може да започнат да търсят алтернативи другаде.

Нов тласък

През последните години имаше малък апетит за разширяване в рамките на ЕС и някои държави-членки призоваха за реформа на блока, преди да се приемат нови членове.

Предишната среща на върха в Бърдо, Словения, беше доминирана от спора дали окончателната декларация трябва да съдържа думата „разширяване“, тъй като някои западноевропейски държави-членки по това време не бяха склонни да поемат ангажименти за перспектива за разширяване на блока в бъдеще .

В кулоарите след предоставянето на статут на кандидати за членство в ЕС от Украйна и Молдова, през юни лидерите на ЕС се изправиха пред разгневени колеги от Западните Балкани  силно разочаровани от липсата на собствен напредък по пътя към блока.

Докато Босна не успя да получи същото признание досега, Албания и Северна Македония получиха зелена светлина за започване на преговори за присъединяване, но са задържани поради това, че България все още се придържа към двустранните въпроси със Скопие.

Но до голяма степен поради войната, процесът на разширяване на ЕС внезапно беше съживен след почти десетилетие застой.

Целта на срещата е да се осигури допълнителна стабилност на региона, възникнал след разпадането на Югославия и етническите войни през 90-те години на миналия век, но все още е раздразнен от напрежение.

Стъпките към по-тясна интеграция са предназначени също така да лишат Москва от възможността за причиняване на проблеми в това, което се смята за слабо място на югоизточния фланг на ЕС.

По-специално Сърбия, която беше бомбардирана от НАТО преди две десетилетия, отдавна се бори да балансира исторически близките си връзки с Русия срещу стремежите за икономическа и политическа интеграция със Запада.

Неотдавнашен доклад на Европейския парламент укори държавите-членки, че „не изпълняват дългогодишните обещания на ЕС“.

„Липсата на ангажираност и доверие в ЕС през последните няколко години създаде вакуум, като по този начин отвори пространство за Русия, Китай и други злонамерени играчи“, се казва в доклада.

„Срещата в Тирана ще потвърди недвусмислено перспективата за членство за всички и ще призове за ускоряване на преговорите за присъединяване“, каза представител на ЕС пред репортери в навечерието на преговорите.

„Само фактът, че имаме среща на върха в Тирана – кой можеше да си представи, само преди няколко години, че ЕС ще излезе от периметъра си и ще се премести в страна извън ЕС, за да проведе среща на върха. Това не е просто събитие, а ангажимент. Това е послание“, каза албанският премиер Еди Рама пред EURACTIV преди срещата.

Този път, според проект на декларация от срещата на върха, която е представена на EURACTIV, срещата на върха вероятно ще избегне спорове по езикови въпроси, тъй като документът трябва да включва думата „разширяване“.

 Някои резултати

По отношение на конкретни стъпки към интеграция, телекомуникационните оператори от ЕС ще обявят намаляване на таксите за роуминг от октомври 2023 г., според служители на ЕС.

Според проектодекларацията от срещата на върха ЕС ще призове всички страни от Западните Балкани да се присъединят към външната политика на блока,  включително санкциите срещу Русия. Тази мярка е насочена най-вече към Сърбия и Босна, които са приели мерки, но не ги прилагат. Осъждането на Москва в текста е малко вероятно.

Другият важен въпрос остава запазването на мира между някои от страните на Западните Балкани.

След 11-часови преговори Белград и Прищина постигнаха споразумение с посредничеството на ЕС по-рано този месец за прекратяване на опасен спор за регистрационните номера на автомобили в Северно Косово, за който Западът предупреди, че може да предизвика етническо насилие.

Словесната им война обаче пламна отново точно преди срещата на върха .

„Очакваме конкретен напредък и от двете страни с оглед на сключването на всеобхватно правно обвързващо споразумение за нормализиране на техните отношения“, се посочва в проекта на комюнике.

Някои от по-трудните въпроси ще бъдат разгледани по-късно през декември, когато лидерите на ЕС се срещнат за редовната си среща на върха на ЕС-27 в Брюксел.

Очаква се следващата седмица европейските министри да се съгласят да предоставят на Босна статут на кандидатка за членство в ЕС тази година, което ще бъде подкрепено от лидерите на ЕС, според дипломати от Брюксел, но това може да дойде с условия, като за Украйна и Молдова.

Миграцията 

В същото време ЕС работи усилено, за да запуши това, което вижда като вратички във визовите режими на няколко балкански страни, които помогнаха за увеличаване на броя на мигрантите, преминаващи в блока тази година.

„Работим изключително усилено със страни като Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, за да ги насърчим да приведат в съответствие своята визова политика, по-специално като се уверим, че не предлагат визи за страни, които не са безвизови за пътуват до Европейския съюз“, каза служител на ЕС.

През последните няколко дни и четирите страни изпратиха положителни сигнали, „които според мен трябва да помогнат за облекчаване на част от натиска върху миграционния маршрут“, добави той.

Броят на незаконните преминавания на границата на ЕС се е увеличил с повече от 70% между януари и октомври, според предварителните изчисления, публикувани от граничната агенция на ЕС Фронтекс през ноември.

От агенцията посочват, че западнобалканският маршрут остава най-активен, като през октомври са засечени близо три пъти повече преминавания, отколкото преди година.

Това се дължи главно на хора, злоупотребяващи с безвизовия достъп в региона. Последните задържани нелегални мигранти са предимно от Бурунди, Афганистан и Ирак.

В навечерието на ключовата среща на върха ЕС-Западни Балкани Европейската комисия представи в понеделник (5 декември) „план за действие“ за справяне с увеличаването на мигрантите, влизащи в ЕС през региона.

Лидерите ще обсъдят и начини за ограничаване на изтичането на мозъци на млади, добре образовани хора, които масово напускат Западните Балкани в търсене на по-добри възможности за работа в Западна Европа.

Лидерите на ЕС също така ще настояват техните колеги от Балканите да бъдат по-силни в прилагането на стандартите на ЕС като върховенството на закона, равенството между половете, защитата на малцинствата и борбата с корупцията и организираната престъпност, като същевременно се съгласуват с политиките на ЕС като санкциите срещу Русия.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...