Да покажем, че последните 30 години са ни научили на нещо
Коментарът е от блога на авторката във фейсбук.
Днес и утре в сряда в София ще има протести. Много хора ще се опитат – и вече опитват – да обясняват колко са тъпи протестиращите, защото, хей, то не било протест, когато е в подкрепа, най ми било митинг, ерго – ние не знаем къде се намираме и какво искаме.
Други вече обясняват колко слаби, уплашени и объркани са протестиращите, пардон – митингуващите. Същински сърни, а не хора с позиция.
Чуват се и класическите мнения за „всички са маскари“, „какво е променил един протест“ и т.н. тъпотии в тоя тон.
Идвам да ви кажа да не обръщате внимание на този фонов шум, а днес и утре да отидете да се заявите и изразите.
Не слушайте тези, които ви обясняват, че нищо не зависи от вас – това не е вярно. Видя се по физиономиите на ДПС и „Има такъв народ“ (ИТН) в парламента в деня след предния протест. Личеше си по истерията на Костадин Костадинов.
Трудно е за вярване, но наистина минаха 30 години от предишното активно мероприятие, при което, по поразително сходен начин, беше свален първо председателят на парламента, после темата за Македония беше употребена целево и като краен резултат правителството на Филип Димитров падна.
Много добре помня годините след това. Помня мизерията, купоните, хиперинфлацията, нямането (на едни хора) и имането (на други хора). Помня режима на вода и ток. Помня как от колите се крадяха чистачки и бензин. Как се гледаше телевизия на телевизор, скачен с акумулатор в хола. Как родители си гледат децата в тъмница и страх.
Помня, че през октомври 96-та полицаи ме спряха на ул. „Латинка“ и не можах да вляза във входа, където ходех на частни уроци по литература, защото там беше застрелян Луканов. Върнах се вкъщи и казах на майка ми, че доларите, с които трябваше да си платя урока, ще ги използвам следващия път.
Учителите тогава искаха да им се плаща в долари, че левът нещо не беше много стабилен. Хиперинфлацията и беднотията бяха толкова чутовни, че ровенето по кофите беше станало национално занимание. „Улицата“ увековечи целия този период и затова и се превърна в емблематично предаване за хората, които дори и за малко са хванали нещо от живота през 90-те.
Помня разговорите вкъщи и първите ми протести, и ходенето по „Цариградско шосе“. По това шосе се ходи и се протестира от над 30 години.
Помня и как Волен Сидеров стана главен редактор на „Демокрация“, а после получи катарзис и взе да замеря хората с фъстъци, да заплашва с пистолети, да вдига шум, да се крие под масички, да гледа лошо и да се прави на изключителен патриот, и, като резултат от всичко това (и още много) – сега живее в апартамент на Витошка и си щрака с пръсти, а телевизията му бълва простотии всеки ден.
Не казвам, че Волен много прилича на Костадин Костадинов, но го казвам. Между другото, Костадин е бил и в „Атака“ някъде по пътя на своето политическо израстване.
После през годините се случваха много други неща, дойде Царят, шосето на протестите се изпълни с посрещачи със сълзи на очите, а той ни оправи всичките – с все посрещачите, и предаде щафетата на ГЕРБ и Бойко Борисов, който, по някакво безобидно съвпадение, се оказа бивш охранител и доверен човек на Тодор Живков.
Всички знаете какво беше в последвалите години на управление и ето ни сега, в края на юни 2022 година, председателят на парламента, млад, кадърен и вършил съвестно работата си човек, е свален от поста председател на Народното събрание.
В сряда пък ще има вот на недоверие на правителството.
МА-КЕ-ДО-НИ-Я отново е извадена като повод, причина, мотив и удобно извинение. Колко тъпо и същевременно интересно обаче се получи с това френско предложение баш в последния момент.
Другарите сега са объркани и не знаят да го приемат ли или да кажат на целия ЕС, че всъщност темата Македония преследва други техни цели и, не, мерси, но не искаме предложение, в което са заложени всички наши искания, защото ние всъщност сме ченгета и ни интересуват други неща.
Междувременно в парламента стоят едни шестима души, които излязоха от ИТН, и аз се чудя как ли се чувстват те в последните дни, слушайки мантри за предателство и пазаруване на депутати, при това не от кого да е, а от червения ни президент.
Искам да ги поздравя за смелостта да напуснат партийните си плашила и, да, това да можеш да гледаш открито в очите роднините, близките си и непознатите хора по улиците е важно. Не за всеки, разбира се.
Днес и утре кресливият проруски проект „Възраждане“ ще доведе поддръжници от цялата страна. ДПС вече ходи из селата и агитира местното население също да идва в София и да подкрепя „Възраждане“ – това за тези от вас, които още смятат, че ДПС и „Възраждане“ имат някакви различия.
ИТН заплашват, кокорчат се, сигурно набиват канчета и говорят много за предателството, без обаче да уточняват предателството към кого е престъпление – към една холограма, която повечето от партията не са виждали от година, или към собствената ти съвест, към хората, на които си обещавал неща, за да те изберат, към децата ти и семейството ти.
ГЕРБ, разбира се, отново дрънка социално желателни глупости.
Днес и утре трябва да покажем, че тези 30 години са ни научили на нещо, че нещо сме научили от бащите и майките си, че нещо сме видели и осмислили през всички тези години. Има хора, които не доживяха да видят, че историята пак се повтаря.
Баща ми пък онзи ден ми каза „През 96-та с майка ти бяхме готови да емигрираме“. И аз си мисля – пак ли ще имаме 96-та през 2022-ра? Аз не съм навита.
Днес и утре отивам да кажа, че помня – и краденето, и нямането, и прехода, продължил 30 години, и Слави, и всички фигури, появили се за малко, за много, тук и там, строящи магистрали, имоти, с вили в Дубай и Рим, децата им – в колежи, а те самите – работещи, разбира се, за националното благоденствие.
Сега някои от тези хора са в не коя да е партия, а в партия „Български възход“ – само че ние знаем кой и защо я учредява. Вече не е 92-ра година. И въпреки че не е, все още много неща са съшити с червен конец.
Ако някой от вас обаче по някаква причина не помни или няма кой да му разкаже какво е било, може набързо да се ориентира тук:
Прословутото парти на Мултигруп през 96-та година, където Вежди Рашидов е обявен за главен „мултак“ лично от Илия Павлов, а Слави Трифонов лежерно се мотае наоколо в компанията на други хора. Отвън, на витрините, хора ядат банички и гледат цялата порнография от улицата. Цените по това време се удвояват на всеки 17 дни.
За тези от вас, които предпочитат видеото пред текстовете – супер добре направена справка кой е Слави Трифонов, автор Любомир Жечев.
Да, получи се дълго, но, вярвайте ми, 30 години е по-дълго. Мислете за това, когато се чудите дали да дойдете днес и в сряда. Защото май никой не мисли за повече от една седмица напред, а ако има нещо, на което историята ни учи, е да предвиждаме събитията в бъдеще. А това бъдеще точно вече сме го живели.
