Владимир Левчев
Едно време имаше един официален септемврийски празник - Девети септември. Tози ден, денят на окупацията на България от Съветската армия, ни беше Национален празник близо половин век. На 9 септември 1944, въпреки че е имала дипломатически отношения с България през цялата война и въпреки че правителството на Муравиев е скъсало дипломатически отношенения с Германия, започнало е изтегляне на българските войски от Югославия и дори е обявило война на Германия на предишния ден, Червената армия превзема без бой Царство България. В същия ден в София (отново без бой) Отечественият фронт прави преврат, като окупира няколко правителствените сгради.
Но по онова време, когато и в националния ни химн се споменаваше Москва, а не София ( "Дружно братя българи/ с нас Москва е в мир и бой!/Партия велика води/ нашия победен строй."), Девети септември се наричаше ден на всенародно въстание или ден на социалистическа революция. Кой точно е направил всенародното въстание и революцията? Червената армия ли?
Колкото до партизаните, по-малобройни от горяните след 9 септември, имаше един виц в моята младост, по времето, когато Семинарията в София беше Дворец на пионерите. Питали радио Ереван: "Можеше ли България сама да се освободи от фашиско робство?" Отговорът на радио Ереван бил: "Можеше, ако на 9 септември активните борци против фашизма и капитализма в България бяха толкова, колкото са сега."
Времето, в което България е съюзник на Третия райх през войната, се наричаше "фашистко робство". Царство България отказва да прати войски на Източния фронт и отказва да прати в лагерите на смъртта българските евреи ( уви, само от старите територии, не от Македония и гръцка Тракия). Така че думата "робство" в случая беше една следвоенна комунистическа метафора.
С доста по-голямо основание можем да наречем 45-те години, последвали окупацията на 9 септември 1944 г., Съветско робство. Освен че Москва се споменаваше в химна ни, дори и футболните ни отбори тогава се състезаваха за "Купата на Съветската армия", а не на българската, навсякъде гледахме портретите на Брежнев и Живков, често в прегръдка и сладострастна целувка. А имало е както разбираме и опити буквално, и то по собствена молба!, да бъдем превърнати в Съветска република. Да, бунтовниците не ходеха като каторжници в Диарбекир по време на Съветското робство, но бяха пращани, и убивани, в Белене и Ловеч.
Думата "робстово" у нас ( но не в Гърция и Сърбия например) се ползва още от Възрожденско време като метафора за Османското господство. Разбира се, през петте века Османска власт българите са нямали своя държава, били са подтискани, сегрегирани. Имало е моменти на голяма жестокост. Но все пак сме били данъкоплатци - със своя собственост, земя, добитък, и дори свои черкви. Робът е окован във вериги, той се продава и купува на пазара като стока. Но ако ползваме думата "робство" като метафора за Османското господство, със същото основание можем да я ползваме и за друг, макар и доста по-кратък период на загуба на свобода и национална незвисимост - времето, когато България беше НРБ.
Впрочем, дори и до днес, ако някой се осмели да докосне паметника на Съветската Армия в София, на който тя е наречена "освободителка" на "благодарния българския народ", бива арестуван. Това се случи в неделя, 26 септември, с една известна публична фигура - Мартин Заимов, който се е опитал да заличи лъжливия надпис върху този най-висок паметник в столицата.
Толкова за Девети септември,за окупацията на България от Червената армия и последстивията от тази окупация. (По онова време и вторият по важност официален български празник - 7 ноември - денят на Октомврийската комунистическа революция в Русия, нямаше общо с България. Освен с окупацията й от Червената армия.)
Колкото до Шести септември, Денят на Съединението, той не беше официален празник тогава. А 22 септември, Денят на независимостта, изобщо не се празнуваше. По понятни причини - Русия се противопоставя на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а на 22 септември Фердинанд става бългаски цар. На 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град Велико Търново е обявена Независимостта на България и княз Фердинанд приема титлата Цар.
Ако трите "претендента" за Национален празник на България са сегашният Национален празник 3 март (19 февруари по стар стил) - денят, в който през 1878 се подписва Санстефанския предварителен мирен договор между Руската и Османската империя, 6 септември - денят на Съединението на Княжеството и Източна Румелия през 1885г., и 22 септември - Денят на независимостта, аз съм съгласен с историка Стефен Дечев, който е на страната на 6 септември. Той се обосновава така:
"В Съединението участват и имат роля всички политически и обществени фактори: възкресилият възрожденските традиции Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), начело със Захари Стоянов, монархът Александър I, правителството начело с премиера Петко Каравелов, парламентът с председател Стефан Стамболов, успешната дипломация, начело с външния министър Илия Цанов, войската (източнорумелийската милиция начело с Данаил Николаев), четите и най-вече - голямоконарската начело с Продан Тишков-Чардафон.Не на последно място, актът се утвърждава след успешна война на българската армия и разчита на подкрепата на европейския свят. Съединението обединява бивши политически противници, за да сложат край на задкулисната власт в българската политика както в Княжеството, така и в Източна Руменлия."
Има още една важна дата, която може да бъде претендент за български национален празник. На 16 април 1879 г. се подписва Търновската конституция. Това всъщност е рождения ден на Княжество България - Третата българска държава. Но Берлинският договор е създал, освен Княжеството също и отделна държава - Източна Румелия. И е върнал в пределите на Турция Македония, Южна Тракия и Родопите. Така че едва на 6 септември 1885 г. България почти в днешния си вид (само без Благоевградски окръг и Родопите) се явява на картата на Европа.
Все пак моето предпочитание за национален празник си остава 24 май, когато честваме създаването на славянската азбука. Tя е създадена в пределите на Първото Българско Царство, при княз Борис, най-вероятно от Св. Климент Охридски, или от друг от учениците на светите солунски братя, и е наречена кирилица в чест на Св. Константин-Кирил философ, първият от Светите Седмочисленици. Св. св. Кирил и Методий създават глаголицата и тя се разпространява първо във Великоморавия. Но кирилицата е създадена в България. Един век по-късно тя е пренесена в Русия заедно със светите книги, преведени на черковнославянския ( т.е. старобългарския). Това определено е най-големият принос на България към световната култура и история.
Но при всяко положение 24 май е един от четирите големи български светски празници - 6 и 22 септември и 3 март. 24 май се честваше у нас и по комунистическо време, макар и не с такава тържественост, като първи май. Това беше един хубав и вековен български училищен празник, на който все пак се носеха цветя и портретите на светите солунски братя, а не на Живков и Брежнев.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
