Германия няма да подкрепи разширяване без реформа на ЕС

от Oliver Noyan | EURACTIV.de | translated by Антония Коцева

Германия ще се съгласи с присъединяването на нови страни членки само ако този процес е придружен от реформа на Европейския съд, за да не се застраши способността на блока да действа, коментира Йорг Кукис, държавен секретар във Федералното канцлерство и главен съветник на канцлера Олаф Шолц на събитие на EURACTIV. [EURACTIV/Zoran Popovici]

Германия ще се съгласи с присъединяването на нови страни членки само ако този процес е придружен от реформа на Европейския съюз, за да не се застраши способността на блока да действа, коментира Йорг Кукис, държавен секретар във Федералното канцлерство и главен съветник на канцлера Олаф Шолц на събитие на EURACTIV.

Призивът за реформа на ЕС досега среща съпротива – особено от източните и скандинавските държави-членки, но Берлин е уверен, че може да бъде постигнат консенсус за реформиране на блока.

Според Кукис успехът на реформата на ЕС зависи от това „колко трудно преговаряме“ и „колко ясно съобщаваме, че ще позволим разширяване само ако има институционални реформи“.

„Като правителство имаме много ясни позиции по този въпрос и отговорът е, че имаме нужда от институционална реформа“, добави той на събитието EURACTIV в петък.

Германското правителство подчертава важността на реформирането на ЕС, откакто встъпи в длъжност миналата година. Коалиционното споразумение дори ангажира правителството да настоява за развитието на ЕС като европейска федерация.

Оттогава германското правителство възприе по-„прагматичен“ подход, който търси институционална реформа в рамките на съществуващата договорна рамка.

Шолц посочи по време на речта си в Карловия университет в Прага, че договорите „не са изсечени върху камък“ и специално подчерта необходимостта от преминаване от единодушие към гласуване с мнозинство в областта на външната или данъчната политика – нещо, което вече може да бъде направено в рамките на съществуващия договор.

Макар и да не променя договорите на ЕС, това все пак би представлявало „огромна широкообхватна институционална реформа“, каза Кукис.

Убеждаване на скептиците

Германия не е сама в стремежа си да реформира ЕС, тъй като други големи държави-членки като Франция или Испания също искат промени в блока.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също прегърна идеята и даде подкрепата си за конституционна конвенция, водеща до реформа на договора, в речта си за състоянието на съюза през септември.

Няколко държави-членки обаче вече дадоха да се разбере, че се противопоставят на този ход. След приключването на Конференцията за бъдещето на Европа през май, тринадесет източноевропейски и скандинавски държави-членки предупредиха в съвместна позиция за „необмислени и преждевременни опити за стартиране на процес към промяна на договора“.

Въпреки че превръщането на реформата в ЕС в предварително условие за разширяването може значително да забави процеса, то също така може да стане изход от задънената улица и да отвори вратите за реформа.

„Ако погледнете този неофициален документ на тринадесетте държави-членки, които изразиха критика към институционалната реформа, това са предимно държави, които се застъпват за бързо разширяване“, коментира Николай фон Ондарца, ръководител на изследователския отдел за ЕС в Германският институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, по време на събитието.

Според него това би могло да отвори пътища за убеждаване на критиците. „Тази перспектива за ЕС 30+ във времевата рамка от следващите десет години според мен е ключът към институционалната реформа“, каза той. „Ако не успеем да отворим вратата за нови реформи на ЕС преди следващото разширяване, тогава този импулс си отива завинаги“, добави анализаторът.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...