Герберолюбивите се издават като рашисти с истерия срещу Кирил Петков и свален гард по отношение на Румен Радев
Посещението на Кирил Петков в Рим и срещата му с Папата настърви потерята, насъскана да го ръфа по петите в България.
Не ми е никакъв. Писал съм това-онова в негова защита, когато хрътките на старата власт още не знаеха в какво да го обвинят и се опитваха да го дискредитират в очите на завистливото мнозинство българи, че имал тристаен апартамент в центъра на София.
Отбелязвал съм, че търпи критика за дефицитите в говоренето (като човек, който от юношески години е живял и учил в чужбина), но със забележката, че този негов недостатък е търпим в сравнение с просташкия език на предшественика му в премиерското кресло.
За пръв път го видях от разстояние на живо в един столичен хотел миналата седмица на работната закуска на Американската търговска камара с правителството. Изглежда нормално и печели много от факта, че няма мутренското излъчване и поведение на бившия собственик на държавата, който от охранител се превърна в охранен господар на всичко в България, покрай когото захлебваха подобията му, вкл. в медиите.
Казвам друго. А то е, че демонизирането на Кирил Петков като най-голямото зло от страна на герберогласни пропагандисти може да го направи симпатичен и на неутрален спрямо него коментатор, като мен. Защото той все повече отговаря на дефиницията на гръмоотвода, който привлича безсилния гняв на злословещите в хор и от сърце (някои и от “портмноне”).
Този негов положителен образ се оформя поради обстоятелството, че е превърнат в мишена на истерично оплюване от онези, които галеха по главата неговия предшественик от Банкя така, както дори и трима папи не са го “галИли”. Помните ли тъпотията на галения от трима папи ?- да попитам сега, когато кресльовците обявяват Кирил Петков за “най-тъпия премиер, който България някога е имала”.
Тази ескалация на концентрацията на очернянето върви в същото време паралелно с постепенно, но вече отчетливо видимо разкрасяване на образа на предишния най-голям враг на бившия ни автократичен владетел, който фалцетно го ругаеше с повод и без повод.
Става дума за президента Радев. Напоследък дефилира във все по-розови краски в същите медийни трибуни, които обилно го заливаха с катран. Сразеният от него в “двубой на титаните” днешен опозиционер, който не благоволи да заеме мястото си в Народното събрание , дава тон за този отбой.
Връзката между агресията срещу Кирил Петков и деескалацията в оплюването на Румен Радев е пряко свързана с позицията на двамата по отношение на Русия. Колкото повече Петков показва западна “русофобия” (лична, защото като премиер е зависим от шантажа на Нинова по руска линия), толкова повече вият на умряло путинофилите срещу него.
И обратното, Румен Радев се обозначи позорно като “неутрален” в полза на правото на Русия да разрушава безнаказано Украйна, да избива хиляди украинци, да прогонва милиони от тях от домовете им, толкова по-ласкаво става отношението към него на онези, които се давят от злоба по адрес на премиера Петков.
Иначе казано, защитниците на техния Бойко, които взеха да щадят злодея Румен, издават своя господар като зле прикрит рашизоид въпреки евроатлантическия камуфлаж на този бутафорен генерал от милицията.
Не обичам клиширания израз за “съда на историята” но тези два скачени съда тепърва ще бъдат съдени по резултатите от това доколко единият ще успее да задържи България в западната орбита докато другият я тика обратно в евразийската кочина, за да сподели неизбежната и кончина.
