В Бургас няма никаква положителна промяна в подобряване на качеството на въздуха

През септември 2021 г., въз основа на цялостен преглед на научните данни, Световната здравна организация (СЗО) публикува своите актуализирани насоки и препоръки за максимални концентрации на ключовите замърсители на въздуха.  Въпреки това СЗО подчертава, че никое ниво на замърсяване на въздуха не може да се счита за безопасно, затова препоръчва дори много по-ниски концентрации.

Стандартите на ЕС за качество на въздуха имат огромен потенциал: те могат да намалят безброй случаи на заболеваемост, появата и влошаването на хроничните заболявания, както и случаите на преждевременна смърт. И те имат силата да защитят всички нас и особено тези, които са най-уязвими (пациенти, деца, възрастни хора, както и хора в неравностойно социално-икономическо положение). В момента съществува огромно разминаване между настоящите пределно допустими стойности и това, което показват научните данни. ЕС всъщност е първият регион в света, който превръща новите препоръки на СЗО в закон - огромна възможност да се демонстрира световно лидерство.

Здравните организации изискват от законодателите на ЕС до 2030 г. да постигнат пълно привеждане в съответствие на правнообвързващите пределно допустими стойности на ЕС с насоките на СЗО и най-новите научни доказателства. Следва да се осигури подходяща и благоприятна правна рамка, която да стимулира реалното подобряване на качеството на въздуха по места.

Настоящите стандарти за качество на въздуха в ЕС се основават на преглед на доказателствата от началото на 2000 г. и не са актуализирани от 2008 г. насам-https://9meseca.bg/roditeli_bg/novite-standarti-za-kachestvo-na-vuzduha

Сравнени с по-ранните препоръки на СЗО, новите насоки за качество на въздуха от 2021г. са:

• по-стриктни;
• с повишено доверие в доказателствата за въздействията върху здравето, които се случват на по-ниски нива на замърсяване от признатите по-рано;
• надградени с нови методи за синтез на доказателства и формулиране на насоки;
• с повече подсигурени доказателства за въздействието върху здравето;
• с нови междинни цели, като например за пиковия сезон на озон (O3) и 24-часовите на азотен диоксид (NO2) и въглероден оксид (CO);
• с нови примери за добри практики за управление на някои видове фини ФПЧ (черен въглерод/елементарен въглерод, ултра фини частици и частици, произтичащи от пясъчни и прахови бури).

Какво представляват новите препоръки за качество на въздуха на СЗО?

Глобалните насоки на СЗО за качеството на въздуха (в превод на Global Air Quality Guidelines)) са преработени, за да включат препоръки за насоки за качеството на въздуха, както и междинни цели за шест основни замърсители на въздуха: фини прахови частици (ФПЧ2.5 и ФПЧ10), озон (O3), азотен диоксид (NO2 ), серен диоксид (SO2) и въглероден окис (CO). [1]

Те също така предоставят качествени примери относно добрите практики за управление на определени видове прахови частици (ФПЧ), като черен въглерод/елементарен въглерод, свръх фини частици и частици, произхождащи от пясъчни и прахови бури, за които количествените доказателства са недостатъчни за включването им със „здравословни нива“ в препоръките.

Препоръките установяват нивата на качество на въздуха, необходими за опазване на общественото здраве в целия свят, въз основа на най-актуалната научна информация. ПКВ също така служат като ръководство за определяне дали и с колко експозицията на населението надвишава границите, които могат да бъдат вредни за здравето им.

На международно, национално и общинско равнище ориентировъчните стойности за някои замърсители могат да се използват като базирана на доказателства справка за подпомагане на вземащите решения при определяне на законово приложими стандарти и цели за управление на качеството на въздуха. Те също така са полезен инструмент за разработване на ефективни стратегии за намаляване на емисиите и концентрациите на замърсители и в резултат на това за опазване на човешкото здраве.

Какви са основните разлики между ПКВ от 2021 и 2005 г.?

Новите насоки на Световната здравна организация за качеството на въздуха от 2021 г. отчитат вредно въздействие на въздушното замърсяване върху човешкото здраве при значително по-ниски концентрации, отколкото се смяташе досега. Насоките предлагат нови стандарти за качество на въздуха за защита на здравето на хората чрез понижаване на нивата на важни замърсители на въздуха, някои от които също са свързани с изменението на климата.

Най-значителна е разликата, която виждаме при фините прахови частици под 2,5 микрона (ФПЧ2,5) и азотен диоксид (NO2). Новата годишна норма за ФПЧ2,5 е 2 пъти по-стриктна от старата, променена е от 10 на 5 µg/m3, а среднодневната норма се променя от 25 на 15 µg/m3. Новата насока за средногодишни нива на NO2 е 4 пъти по-стриктна, променена от 40 на 10 µg/m3. Също така, нова среднодневна стойност за NO2 е добавена за първи път в този брой на ПКВ (2021).

Около 80% от смъртните случаи в световен мащаб, дължащи се на експозиция на ФПЧ2,5, могат да бъдат предотвратени, ако страните отговарят на НОВИЯ годишен праг на ФПЧ2,5 от 5 µg/m3. Постигането на междинните цели също ще има значителни ползи за здравето. В случай на постигането на междинна цел 4 за ФПЧ2,5 (което е същото норма като от препоръките през 2005 г. 10 µg/m3) би довело до приблизително 48 % намаление на общите смъртни случаи поради експозиция на ФПЧ2,5.

След предишната глобална актуализация на СЗО през 2005 г. се наблюдава значително увеличение на доказателствата, показващи как замърсяването на въздуха влияе върху няколко области на здравето. В резултат на това и след задълбочена оценка на наличните данни, СЗО понижи почти всички нива на ПКВ, предупреждавайки, че превишаването на новите насоки за качество на въздуха има значителни рискове за здравето. Придържането към тях, от друга страна, може да спаси милиони животи - https://airlief.bg/novi-preporaki-za-kachestvo-vazduh/

На фона на написаното тук в България са валидни старите убийствени за цели групи уязвими хора като сърдечноболни и болни от диабет, както и децата ...

Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. Регламентирани са следните норми за фини прахови частици:

ФПЧ10
- СДН - 50 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти годишно);
- СГН - 40 мкг/м3

ФПЧ2.5
СГН - 25 мкг/м3

* Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.

Забележете, че няма дневна норма за ФПЧ 2.5, а само годишна, която мобилната станция в Бургас не отчита ...

Да погледнем към данните за Бургас от тази сутрин-7 декември 2022 г.

Видно е, че цели 5.6 пъти сме превишили годишните препоръки на СЗО тази сутрин, а по остарелите БГ стандарти всичко е ОК ?!! Дали БГ законите са остарели и опасни за здравето е ясно, но нашите държавници и депутати НЕ ИМ  ПУКА ...

Под лупа

Христо Луков