Българският народец изпитва носталгия по сатрапите и това може да му изиграе кофти номер в очакването на промяната

Относно сатрап Български тълковен речник пояснява:

Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар.

• прил. сатрапски, сатрапска, сатрапско, мн. сатрапски. Сатрапски методи на управление.

колаж: Владимир Дойчинов -Ладо

А за сатрапските методи на управление в. „Сега“ коментира в "Защо се сгромоляса кабинетът на Борисов" следното : За близо 4 години кабинетът "Борисов" спечели една-единствена битка - успя да наложи строга финансова дисциплина, при това в трудни времена. Но изгуби всички останали - с монополите и "октоподите", с безработицата и бедността, с разпада в образованието и здравеопазването, с бюрокрацията и чиновническите привилегии. Големият грях на кабинета "Борисов" е, че не освободи бизнеса от оковите, които му тежат. Той така и не разбра, че не държавата, не министри, комисии и чиновници, а предприемачите са моторът на икономическото развитие.

Днес все още има носталгия по Живков и някои го честват като голям български държавник. Но при свалянето му на 10 ноември 1989 г. избухна всенародна радост. По площадите излезе народ, който размахваше лозунги против омразния диктатор. Тогавашното ръководство на БКП изпрати Живков в пенсия „с благодарност”. Това беше витиевата формулировка, за успокоение на силни среди в БКП, които не искаха той да бъде махнат, пише Иван Бакалов в е-vestnik в статията „Живков - 33 години власт с лъжи и фалшификации. И още го тачат“ на 7 септември 2011 г.

Но буквално седмици след пленума на 10 ноември новото политбюро на ЦК прие твърд курс срещу Живков и започна да отстранява верните му хора отвсякъде по върховете на властта. Народът се възмущаваше - как така първо благодарност, а после - изключване от партията. Това беше чиста тактика от страна на новите в БКП. Иначе беше невъзможно да свалят Живков и да започне преход в България, слава Богу, без кървави сблъсъци.

Живков остави страната във фалит

На първия конгрес на БКП след промяната, работна група беше написала доклад, който и досега съдържа верни оценки за Живков. Сега има хора, които си спомнят с носталгия за комунизма от 70-те и 80-те, но тогава, в края на 80-те, реалността беше пазена в тайна - България беше докарана до национална катастрофа. Държавата буквално беше във фалит още преди падането на Живков.

Под същата статия се мъдри един коментар, който е показателен и за носталгията по Живков и за настъпващата вече носталгия и по Бойко Борисов :

60. s6966 8 Септември, 2011 в 10:21 pm

В цялата история на България единствено при социализма е имало истинска средна класа ! Работническата класа си е позволявала да ходи на почивка всяка година , да построи един апартамент и една къща , да си има кола и да прави влог ! И ако ми говорите колко народ се е изтрепал по лагери (основно цигани и престъпници ) , то през последните 22 години " демокрация " мутрите изтрепаха 1491624951 повече ( основно нормални хора ) ....

Досегашната носталгия по Живков е белег на изостаналост на обществото. Такава ще и носталгията по Борисов и неговите магистрали, спортнизали, градинки, метро и ежедневни простотии по медиите ...

Българският народец обаче си пада по тирани заети с изграждане на обществено значими проекти с техните пари и приказки от рода на : „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме“ ...

Българинът си мечтае все за Спасител, за твърда ръка , която да го защитава и храни, а той да си прави каквото си знае и може и така до пристигането на абсурдните сметки за ток, до 3000 лева за долар и изчезване на спестените от него пари в банките и липсата на хляб или нещо друго.

Харесва си българинът да е под ярема, но да е сит, може и да не е свободен, но сит и да чувства, че има някаква собственост ...

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС коментира по темата в „Поглед.инфо“ следното:

Неслучайно носталгията се превърна в инструмент за лов на избиратели в българската политика. «България на гражданите» се опитва да обере избирателите отдясно с кадри за огромния митинг на СДС при Орлов мост през 1990 г. От своя страна Бойко Борисов се опитва пропагандно да приватизира позитивите на социализма, а на БСП да остави негативите от атентата в Баба Неделя, като заявява, че за него “огромен успех” би било да построи и“една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков” и изгражда стратегия на битка за втори мандат чрез образа на “строителя”, залагайки на спомени за “социалистическото строителство”, “социалистическите строежи”

 Социолозите отдавна установяват, че българинът е отвратен от настоящето, песимист за бъдещето и харесва миналото си. По случай 20-годишнината от началото на прехода международно изследване на американския Пю Рисърч Сентър на възприятията на прехода установи, че 62 % от българите отговарят, че днес живеят по-лошо, отколкото при социализма, 18 % - няма разлика, 13 % - по-добре. Задава се въпросът, ако имат избор, какво биха предпочели - „добрата демокрация” или „силната икономика”. Само 19 % от българите заявяват, че предпочитат „добрата демокрация”, докато 74 % твърдят, че предпочитат „силната икономика”. В друго изследване на в. 24 часа от 2009 г., сравнявайки периода преди 10 ноември и след 10 ноември по петобалната система, хората оценяват по-високо времето на социализма като му дават оценка добър 4.06, а по-ниско е това на прехода – 3.51.“

Да, българинът не е от вчера такъв и примерите не са един и два.

Цветана Кьосева е описала в „Неудобните истини за Априлското въстание“ една ситуация, която не прави чест на някои българи, но която се среща и днес, цели 137 години по-късно:

„Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е спасен от опожаряване и от масови убийства. За младия читател обаче е почти неизвестно как и на каква цена е станало това. Фактите по случая са останали заключени в старите книги и спомените на участниците в събитията.

Гордост за копривщенци е, че в техния град пуква първата пушка на въстанието. Но малко след като отминала еуфорията и турците започнали да палят и разграбват село по село, станало ясно, че и градът им ще бъде разорен.

Пръв схванал неизбежността на ситуацията самият водач – ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков. Човек умен и начетен, учил чужди езици и работил сред европейците от Баронхиршовата железница (2), той отрано усетил накъде духа вятърът, но се чудел как да каже истината на копривщенските първенци. Търсел да намери невъзможното – хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. Не му се искало да разочарова въстаниците, но пък и не му се свидело да гледа как селото (3) ще бъде разорено и опожарено.

На 28 април през нощта Каблешков свикал тайно събрание в местната аптека на доктор Спас. Присъствали водачите на бунтовниците по-видните първенци и чорбаджии. Каблешков им представил ясно ситуацията и подчертал, че неуспехът е почти сигурен. Дълго спорили какво да направят. Решението предложил Тодор Каблешков: въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го бастисат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, „за да пази селото от въстаниците“. Писмото било съчинено набързо.

Ето какво пишело в него:

„На 20 того непознати нам хора, които се казаха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и сред като грабиха и убиваха мирни жители и караха насила хората да се съгласят на техните лоши намерения, оттеглиха се към планината, като отведоха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, направили същото с околните села, като изгорили селата им и ги накарали насила да се приберат в Копривщица. Сега, понеже се боим да не нападнат изново и да направят по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни правителство да изпроводи час по-скоро войска, за да ни пази от въстаниците“.

Планът не тръгнал веднага, тъй като завалял проливен пролетен дъжд и оттеглянето на въстаниците в планината се отложило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да хванат по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и после да откупят селото си. Сутринта на 30–ти април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала голяма група разбунени селяни. Чорбаджиите започнали да викат: „Дръжте ги, бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, само така ще спасим селото от злото, което ни е дошло до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло!

Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!

Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях (Н. Беловеждов, Цеко Будин, Брайко Енев, Г. Тосука и др.) и ги арестувала. Случило се като в поговорката – вържи попа, да е мирно селото. Навързаните въстаници били заключени на разни „сигурни“ места в селото: в лудницата на църквата св. Никола (Найден п. Стоянов, Танчо Шабанов, Цоко Будин, Нешо П. Брайков, Тодор Филипов, Ненчо Искров, Н. Беловеждов, Яко С. Кацаров, Рашко Гуджев и др.); в гробницата на същата църква (Г. Тусунов и Петко Георгиев Чурев от Калофер, Милю Балинов, Сава х. П. Евстатиев от Стрелча и Делчо Динчов от Елешница); в метоха в двора на църквата (Андон Стоилов от Синджирлии, Павел Млъчков и Тодор Душанлията от Копривщица и др.) и на горния етаж на аптеката на доктор Спас (Т. Каблешков, П. Волов, Т. Икономов, Христо Н. Караджов, Христо Благоев, Христо Труфчев, Ф. Попов и Г. п. Божков, А. П. Минков и Лука Атанасов).

След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях нечовешки и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят. В своите „Записки“ от Априлското въстание летописецът Захари Стоянов ни съобщава, че дори чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „по най-непростителен начин“. Пак той пише, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена една стомна, пълна с нечистотии.

Друг участник във въстанието – Никола Беловеждов съобщава, че когато селяните вързали Нешо поп Брайков, те не само, че го били, но дори му оскубали и брадата. Дали тези подробности са верни или не, историята не може да ни даде точни доказателства. Важното обаче е че всички затворени били третирани като врагове и държани гладни и жадни.

Но това не било всичко. Както пише историкът Димитър Т. Страшимиров, „най-жестокият жребий на онеправданите, не ще съмнение, беше душевната мъка за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали сега сляпо оръдие на безчувствени и долни хора“. Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „Св. Никола” все още личали надписи – тъжни изповеди на бедните затворници от рода на: „Който за народ се труди и грижи, Тук той в гнусна темница лежи“.

Да видим какво става по-нататък със задържаните бунтовници.

За да решат какво да правят с тях, чорбаджиите се събрали на съвещание. Историята ни е оставила имената на някои от тях: Хаджи Лало, Доктор Спас, Беню Царвулджията, Коста Каравелов, Хаджи Пею Пеев, Хаджи Иванчо Маджаров. Решили да захвърлят съчиненото по препоръка на Каблешков писмо и написали друго: „Въстаниците са изловени и затворени на здраво място. Проводете войска, да ви ги предадем, за да ги накажете, та да се успокои населението“. Избрали за носач на писмото младия абаджия Матей Лудов. Той изпълнил мисията, но вместо награда, турските власти го арестували и затворили в Пловдив.

Какво се случило по-нататък. През същия този ден Панагюрище било нападнато от турците. Те запалили селото и започнали да мародерстват. Част от бунтовниците (Иван Маринов Хорчов (Орчо войвода), Павел Бобеков, Манчо Манев и др.) успели да се спасят и пристигнали в Копривщица. Тук разбрали, че водачите на въстанието са затворени.

Било ясно, че със сила няма как да ги освободят. Тогава Орчо скроил една хитрост – „пуснал мухата“, че Бенковски разбил турците в Панагюрище и с петстотин юнаци на коне пътувал към Копривщица, за да освободи и нея, а след него идели и московците! Номерът успял. Чорбаджиите онемели, а Орчо разбил вратата на аптеката и освободил задържаните. За да се спасят, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Георги Икономов и още стотина други въстаници още същата вечер на 30 април тръгнали към Балкана, но били предадени на турците. Повечето били изклани, а главите им набучени на кол. Подложен на тежки изтезания в затворите в Ловеч и Търново, Каблешков се самоубива в конака в Габрово.

Какво станало междувременно с Копривщица?

С излизането на въстаниците извън селото, контрареволюционерите се поокопитили. Поставили стражи, за да се запази селото от башибозуци и зачакали със страх да дойде редовната турска войска. На следващия ден, 1 май от изток се появили войниците на полковник Хасан бей. Почти едновременно, откъм запад нападнали и башибозуците. Уплашили се чорбаджиите и изпратили при тях пратеници с бяло знаме и с голяма сума пари за откуп. Те паднали на колене пред Хасан бей и измолили милост за греховете на копривщенци. Османлията взел парите и наредил селото да се покори и да предаде оръжието си. За да е по-сигурно, турците също участвали в събирането на оръжието, като прибирали не само пушки и пищови, но и задигали всяка скъпоценност, която намерели в къщите, та дори и нанизите от дрехите на богатите копривщенки.

На следващия ден се появило ново отделение войска и пак започнали грабежи. Така с цената на унижения и разорение, Копривщица, която три пъти (през 1793, 1804 и 1809 г.) била опожарявана от турски разбойници, сега се спасила от огъня и от масовото клане.

А дали постъпката на копривщенските първенци може да се квалифицира като предателство, или не – нека читателят да си отговори сам. Всъщност в историята никога не се знае какво печелим, когато губим и обратното!“

Е, народе ????

Какво печелим когато губим и обратното ?!

С тази робска, примирена нагласа посрещнахме царя ... Той ни „спаси“ за 800 дни и ни остави на тройната коалиция, в която и участваше и продължи да ни „спасява“, а след тях дойде Генералът с „твърдата“ ръка, който така ни спаси, че сметките ни за ток са по-големи от заплатите ни ... Генералът който така се справи с престъпността, че 900 000 дела за разни престъпления бяха заметени из прокуратура, съд и т.н.

Така се пребори с монополите, че хора около него си купиха от тези печатници за пари, а някои медии дори написаха, че си бил тръгнал с 2 млрд. лева джобни от властта, а други коментираха, че всъщност сумата била 3 милиарда ?!

Живков поне показа едно одеяло и кърпени чорапи, но неговият ученик и охранител дори и това не показа, а още преди 6-7 години помогна да напъдят от Босфор ТВ една журналистка, която снима оградата на сараите му.

Сега обаче носталгията и по него вече е налице и той отново се доближава до своя патрон, народецът си трае и не му пука, кой ще го управлява след като видя докъде го доведе неговият любимец от 2009 г.

Може би затова Славейков го е казал простичко, но запомнящо се : „Не народ, а мърша“...

В следващите месеци очаквайте носталгията по Борисов да го изтласка отново до нов мандат, а защо не и до нова оставка ...

Всичко се повтаря, нали ...

Екип "Под лупа"

П.П. Редакцията на "Под лупа" се извинява за  евентуално допуснати неточности и грешки. Засегнатите имат право на отговор.