Проевропейските настроения са силни, не ги пропилявайте
Европейците доказаха, че съперниците им грешат. След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. европейските правителства и граждани демонстрират солидарност с Украйна и единство в собствените си редици.
Това силно проевропейско настроение ще бъде подложено на изпитание през следващите месеци. Но не само руската дезинформация, опасенията за цената на живота или миграцията могат да го подкопаят.
Колективният отговор на ЕС и държавите – членки на войната на Русия ще повлияе на нагласите на гражданите в Европа и на имиджа на Европа в чужбина. Доколко те утвърждават или подкопават европейските ценности ще определи тяхната надеждност и легитимност.
Няма място за отпускане
Европейската общественост е силно привързана към Европа и оптимистично настроена за бъдещето на ЕС, според последните проучвания на общественото мнение. Правителствата на повечето държави – членки на ЕС, са ясно проевропейски настроени – с единственото изключение на Унгария (и смесени послания от Полша и България).
През изминалата година правителствата на четири държави (Чехия, Дания, Словакия, Словения) демонстрираха нарастваща привързаност към Европа, докато само в една (България) правителството стана по-скептично относно ползите от европейския проект.
„Компасът на европейските настроения“, съвместна инициатива на Европейския съвет за външна политика (ECFR) и Европейската културна фондация (ECF), изследва как Европа отговаря на предизвикателствата, които войната на Русия срещу Украйна представлява за европейските ценности.
Констатациите трябва да насърчат лидерите на ЕС и държавите членки да преосмислят начина, по който говорят и мислят за Европа.
Подценен риск
На въпрос как Европа трябва да им помогне украинските служители обикновено призовават за оръжия и боеприпаси. Разбираемо е, че само военната техника се смята за незабавна разлика на бойното поле. Но колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-важно ще става да се гарантира, че европейската подкрепа остава приемлива за европейските граждани и убедителна за украинците.
Това ще изисква силно „европейско чувство“, ако заемем израза от Робер Шуман, един от архитектите на интеграцията на Европа след 1945 г.
Ръководителите на ЕС и държавите членки като цяло признават рисковете, свързани с руската дезинформация и нарастващите опасения за разходите за живот и миграцията сред европейците.
Те наистина биха могли да повлияят дълбоко на европейските настроения и заедно с това на европейската подкрепа за Украйна. Добре е, че ЕС и лидерите на държавите членки предприемат мерки за справяне с тези заплахи.
Въпреки това се подценява как руската култура, медии и граждани също могат да подкопаят европейските настроения. Във връзка с това лидерите на ЕС и държавите членки са изправени пред различни дилеми.
- Трябва ли да ограничат присъствието на руската култура в своите страни в знак на солидарност с Украйна?
- Трябва ли да притискат руските медии в ЕС-27?
- Трябва ли да наложат забрана за пътуване на всички руски граждани?
- Трябва ли да считат руснаците колективно отговорни за войната?
- Или биха могли да видят руски и беларуски граждани и културни дейци като съюзници в спирането на войната и в трансформирането на тези страни към по-добро?
Култура на съпротива
Начинът, по който лидерите на ЕС и държавите членки реагират на тези дилеми, може или да оправдае, или да опровергае имиджа им – както в очите на собствените им граждани, така и в очите на останалия свят.
Европа може да се окаже надеждна, мирна и силна. Или може да предостави аргументи за онези, които твърдят, че е лицемерна, агресивна и слаба.
За да избегнат последния сценарий, лидерите на ЕС и държавите членки трябва да възвърнат доверието в либерализма и в собствените си граждани.
Първо, те трябва да бъдат много предпазливи в отношенията си с руската култура в Европа. Докато войната продължава, в Европа не трябва да има място за руски творци, които в някаква степен са свързани с руската държава. Обаче трябва да се извърви дълъг път, за да се каже, че цялата руска култура трябва да бъде спряна – както предлагат някои в Киев и в по-радикалните държави – членки на ЕС.
Второ, ЕС и неговите държави членки трябва да демонстрират, че са място, където може да се проведе плуралистичен дебат. Фокусирането твърде много върху забраната на руски медии и преследването на фалшиви новини поставя Европа в отбранителна позиция. Вместо просто да се оплаква от руската пропаганда и да прибягва до мерки, които изглеждат като цензура, Европа трябва да се подготви да се включи в битката на наративи и да я спечели.
И накрая, европейските лидери трябва да се противопоставят на черно-бялата реторика – и вместо това да гледат на хората като на съюзници. Те трябва да признаят, че не всички руснаци носят еднаква отговорност за войната в Украйна и че беларуските граждани не са същите като режима на Лукашенко. Всъщност много руски и беларуски граждани могат да се окажат полезни съюзници в прекратяването на войната в Украйна.
Високи залози
Войната в Украйна поставя на изпитание ангажимента на Европа за откритост, разнообразие, свобода, солидарност и лична отговорност. Залогът не е само имиджът на Европа в очите на света и на самите европейци.
Единството на Европа и подкрепата на ЕС за Украйна също са заложени на карта.
Андре Вилкенс е директор на Европейската културна фондация (ECF) в Амстердам.
Павел Зерка е старши политически сътрудник в Европейския съвет за външна политика (ECFR) и автор на European Sentiment Compass.
