Ошибка: “О,Шипка” не е възглас за рашистка употреба

Иво Инджев

От чо(век) на чо(век) се предава близо век избирателно употребата на историята с истерията на съветското и рашисткото влияние у нас.

С наслада от безнаказаното словоблудство ни беше обяснено в дълго солово интервю по БНТ вчера от Димитър Иванов (Гестапото), представен като “експерт по сигурността”, че светът не се състои само от англосаксонци. Случайно да е излъгал? Не. Факт е. Само че по този начин той повтаря любимата лъжа на рашистката пропаганда, която вменява на “англосаксонците” претенции, каквито тези “злодеи” нямат, за да ги опровергае след това с истината, че светът не състои само от англосаксонци.

Светът на българския патриотизъм определено е обсебен от рашисти на ниво президент, партии и партийки, които, подобно на Гестапото, си измислят фалшиви тези, за да им опонират след това. Обявяват себе си за патриоти, а всички останали, които не се кълнат в датата на евразийското договаряне 3 март при пълно отсъствие на българско присъствие, клеветят като предатели, майкопродавци, че и подчовеци ( според Фюрэра на Въzраждане).

И дядо Вазов мобилизират посмъртно заради факта, че е автор на “Опълченците на Шипка”, патриотичния апотеоз на българския подвиг, пренебрегнат напълно от руската империя с факта, че нито един български герой не е поканен при подписването на мъртвородения по условие от юридическа и международна гледна точка предварителен договор с османците на 3 март 1878 г.

Да, Вазов е бил сред възторжените посрещачи на московците, но и сред бившите русофили, които са застанали на българска страна, когато е трябвало да избират пред помръкналия възторг от чуждите воини и българския патриотизъм. А и възклицанието му “О,Шипка” не е в прослава на чуждите войски, а е посветено на българския принос и саможертва за освобождението. Въпреки това го употребяват като аргумент в защита на наложения от съвременната московска пета колона национален празник 3 март.

И Фюрэра вчера ( споменавайки в горния контекст Вазов) и преzидентът ни Радэв днес на Шипка спекулират с образа на Вазов. На зряла възраст авторът на “Под игото” обвинява на два пъти руските завоеватели, че иго ново ни носят. Неговият кумир е не тюрмата на народите, каквато слава си е спечелила Русия, а свободата, която пожелава и на “руските братя” един ден да имат.

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!

1916

Какво ли щеше да каже днес дядо Вазов, ако можеше да види руzките безчинства в Украйна? Ами многострадалният бунтар Ботев, за когото Русия е “мнима защитница на славянството”? За Левски да не говорим, той сам е казал, че ще отиде да освобождава други народи след като се освободим- в частност и по подразбиране руския.

На спекулантите мога да противопоставя мое обосновано предположение. Споделял съм го и в “Измамата Сан Стефано”.

Убеден съм, че народният поет създава “Аз съм българче” в средата на юни 1913 г. именно във връзка с катастрофата на България в Междусъюзническата война, дело на руската имперска дипломатическа интрига, осъществила съюза на всички балкански съседи на антибългарска основа.

Фактът, че Вазов таи в себе си тази горчилка три години и изригва срещу опита на българите да бъде наложено руско иго, не отменя моята хипотеза. Нима не я доказва Вазовият доказан патриотизъм, довел до скъсването му с русофилството?

Недостойни са да бъдат сравнявани с него днешните туземни рашисти у нас. Как пък един от техните атамани тук не обърна Троянския си кон и не препусна срещу кървавия путлеризъм, на който се кланят вкупом!

Само че са в грешка (ошибка на любимия им език). Светът не се състои от рашисти. И дори в България, въпреки бесните опити да бъде запазено съветско-рашисткото наследство, то е намаляло двойно след нацистката по своя характер агресия на руzкия царски режим срещу свободолюбивата Украйна.