Интересна информация се промъкна в руската версия на интернет. Според социологическата агенция Russian Field, 4 от всеки 5 граждани, с които социолозите се свързват, отказват да коментират т.н. специална военна операция в Украйна.
Нещо повече, мнозинството от отказващите правят това в груба форма, вкл. с псувни, често пъти без обяснения, а 43 на просто затварят телефона. Иначе, както знаем от рашистката пропаганда, в московията всички “обичат” лудия си цар.
Как ли стои този въпрос у нас? Има ли статистика за реакциите на хората, към които социолозите се обръщат за мнение в рамките на техните проучвания? И дали не ни поднасят (в двата смисъла на думата с) мненията на хората, склонни да отговарят така, както на поръчителите им се иска?
Може и да има такава статистика за вътрешна употреба, но тя ще да е твърде “деликатна” за оповестяване.
Все пак е известно, че от решаващо значение е как формулиран въпросът. Не случайно от въzраждане гъделичкат съпротивителните инстинкти на българина с формулировката дали биха защитили българия лев, а не дали имат нещо против еврото.
Едно е да питаш хората дали биха се отказали от националния празник, друго е провериш дали одобряват такъв празник да бъде консенсусният (за разлика от 3 март) 24 май.
Номерът с въпроса дали биха се отказали от националния празник поръчково беше изигран от “Галъп” на соцлога Андрей Райчэв. Самият той, след като доложи, че цели 70 на сто от българите стоят зад 3 март, създаде платформа на рашиzоидния ни президент Румэн Радэв, върху която той да се покатери и да развее от пилона собствено знаме с претенциозното название “Народно движение” за защита на 3 март.
“Народно” движение! Ни повече ни по-по-малко, претендира да оглавява уж надпартийният ни държавен глава в ролята на самозван говорител от името на целокупния народ. Народът срещу партиите, а той-начело. Не ти требе цар Борис Четвърти. Царува му се.
“Създадена е строга организация”, както се изразяват униформените относно собствената мобилизация при изпълнение на спуснатата им от началството задача. В рамките на така създадената организация две от най-гледаните телевизии тази сутрин облъчваха с тезите на Радэв широката си аудитория. Може да са били и повече от две, но и това стигаше, за да се види, че става дума за офанзива.
От екрана на БТВ се лееше антипартийната Райчэва реторика в прослава на преzидента, представен от него като …партия, изправена срещу лошите партии. Същото с други думи формулира пред БНТ някогашният шеф на Столичната организация на БСП и днешен озвучител на преzидентските помисли Александър Маринов.
След така подадената топка Райчэв, позовавайки се на собственото си соцлогическо творение (сготвено по незнайна за публиката рецепта), вече плаши партиите с Радэв. Употребява гаменския похват на риторичния въпрос : “ами ако слезе от президентството”? “Слезе”, означаваше този път да “излезе” от ролята на президент и да “оглави народа” със заявка да използва рейтинга си за въвеждане на “ред” в държавата по негов вкус.
Това е заявка за разправа и еднолична власт, каквато явно много му се услади, страдайки от същата тази властова булимия, в която обвинява най-злите си врагове от изпълнителната власт и парламентарното мнозинство.
Ами да слезе. На претенцията да оглави “народно движение” ще получи (между)народен отпор. И без това е в (между)народна изолация, остава и да стигне до нова излагация като инициатор на открита вътрешнобългарска конфронтация. Да видим как ще мобилизира “родници” срещу “безродници”, организирайки безредици в името на реда, угоден на Путлер.
Самозваният вожд на народа избра връх Шипка, за да плаши със себе си “безродниците”
