Контрабанда под партийно-държавна опека

https://pametbg.com/index.php/bg/prestuplenia/durjavna-kontrabanda/314-2...

Управлението на БКП използва контрабандна търговия за придобиване на допълнителни финансови средства, като я издига в държавна политика с решения на ЦК на БКП и правителството на НРБ. В партийните  документи легализирането на държавната контрабанда е завоалирано зад евфемизма „скрит транзит”. Издигането ѝ в държавна политика става, когато Тодор Живков оглавява Министерския съвет и е първи секретар на БКП.

Тази политика не само не се прекъсва през годините на неговото управление, но и получава развитие в различни направления. Началото ѝ е поставено в средата на 60-те години, когато управлението на Живков изпитва остра нужда от валута. Изградена е схема, чрез която извършваната дотогава контрабанда от различни държавни търговски организации е канализирана в официална дейност на Министерството на външната търговия под контрола на Държавна сигурност. Един архивен документ на МВР-ДС от 1966 г.  разкрива, че осъществяването на подобна дейност е станало с разрешение от най-високото партийно място:

„Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа.“

С възприетата от ЦК на БКП политика се нарушават редица международни норми и митнически разпореждания, но очевидно, това не е проблем за Тодор Живков. За реализирането на допълнителни приходи от контрабанда е използван утвърден похват в политиката му – цялата тази дейност е дълбоко законспирирана с цел да не компрометира управлението му. Изграденият модел е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на 30 години, въпреки че престъпният характер на държавната контрабанда няма нищо общо с постановките на социалистическото планово стопанство. Той е по-скоро израз на склонността партийната политика да допуска използването на незаконни схеми в осъществяването на определени задачи, одобрявани от висшето ръководство, било те и незаконни.

В този случай са подменени принципите на социалистическата държава – вместо нейните контролни органи да следят и да предотвратяват престъпната дейност от контрабанда, както това е основна норма във всички правови държавни, управлението на Тодор Живков възлага такива функции на Министерството на външната търговия и Държавна сигурност. Първият секретар на партията и министър-председател разчита, че централизираният контрол ще е достатъчен държавната контрабандната дейност да не бъде явна за обществото и за другите страни, засегнати от нея. Нито той, нито някой друг обаче контролират корупцията, която контрабандата ражда и пораженията ѝ върху морала на партийните кадри и служителите от ДС, занимаващи се с нея.
 

Архивните документи на Второ управление на ДС разкриват, че още през 60-те години в мрежата контрабандата участват от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление „Гранични войски“ и бивши оперативни работници от ДС. В един от докладите се посочва, че преди да пристъпи към реализирането на контрабандните сделки, „ръководството на „Тексим“ е получило разрешение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия, бел. ред.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, бел. ред.)“.

Контрабандата включва часовници идва ред на контрабандата на пистолети, кафе и други стоки чрез турски и сирийски контрабандисти. ДС установява, че с контрабандна дейност се занимават държавно стопанско предприятие (ДСП) „Булет“, Инженерното управление при МВТ, ДСП „Деспред“ и ДСП „Родопа“. Правителството на Тодор Живков слага „ред“ в контрабандната търговия като концентрира тази дейност в едно търговско предприятие – създаденото през 1966 „Кинтекс”. То замества „Тексим“ и Инженерното управление в търговията с оръжие.

В секретното разпореждане на Министерския съвет от юли 1966 г. на „Кинтекс“ освен търговията със специално имущество се възлагат и „реекспортни и други сделки“. Година по-късно, през 1967 г., с „лично строго секретно“ разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли са зададени нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия“. В структурата на оръжейната фирма е създадена специална, Трета дирекция „Скрит транзит“. Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит“ на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започват да се контрабандират битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.

Държавна сигурност е натоварена да изгради специална система, която да гарантира конспиративния характер на контрабандните сделки. Целта е те в никакъв случай да не бъдат разкрити от контролните органи на други държавни, като официална политика на НРБ. Основна роля в изградената схема играят няколко задгранични фирми. Поради специфичната си дейност те съществено се различават от обичайните търговски дружества, създадени по линия на външната търговия. Водещият принцип в задграничните фирми за „скрит транзит“ е, че те са от типа на днешните офшорни фирми, т.е. със скрит собственик. В Лихтенщайн „Кинтекс” регистрира фирмите „Инар анщалт фюр аусен унд транзитхандел“, „Сокотрейд етаблистман“,  „Корестал анщалт фюр аусен унд транзитхандел“ и „Гудекс анщалт“, „Соколи“. Те са основани като фирми тип „Анщалт“ – пощенски кутии с генерално представителство в София, представлявано от генералния директор на „Кинтекс“ Иван Дамянов.

Контрабандните операции се ръководят от представителствата на фирмите в София. Те разполагат със специални бази и складове в близост до столицата, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Архивните документи разкриват, че в базите си представителствата на задграничните фирми на „Кинтекс“ разполагат с над 70 леки и товарни коли. Организиран е специален режим, който позволява безпрепятственото преминаване на контрабандните стоки през страната и през гранично-пропускателните пунктове и митниците на влизане и на излизане от България. Дейността е обезпечена от ДС, а нейни служители не само оглавяват фирмите и представителствата им в София, но и работят във всички свързващи звена по веригата.

През 1978 г. правителството на Станко Тодоров (БКП) приема ново „лично строго секретно“ решение №148 от 31 юли за „скритата транзитна търговия“ с цел подобряването ѝ. Тогавашният министър на външната търговия Христо Христов обяснява каква е целта години по-късно, когато през 1991 г. е разпитан под клетва от прокуратурата по дело №4/1990 г. за установяване на причините за икономическата катастрофа от управлението на БКП:

„Дейността започна със секретно разпореждане №189 на Министерския съвет от 19 юни 1967. През март 1978 г. изготвих доклад до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, с който исках да се измени първоначалната база по този въпрос. Действително моят доклад беше възприет и с решение №148 на правителството от 31 юли 1978 г. беше създадена нова уредба на секретната транзитна търговия в България. С цел да се подобри „транзитната“ търговия беше разрешено само на ДТП „Кинтекс“ и на представителствата му да извършват такава търговия. Бяха взети мерки за осигуряване секретност на „скрития транзит“ с цел да не се допусне компрометиране на България.“
 

Лично строго секретно решение на Министерския съвет за скритата транзитна търговия (контрабанда) от 1978 г. | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.

С новите правила Министерският съвет нарежда да се използват фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да „не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица“. Според строго секретния правителствен документ контрабандата обхваща търговията по суша, море и въздух със стоки, „поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективни и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател“. Транзитирането на контрабандните стоки се извършва по начин, при който имуществената отговорност се носи от чуждестранни фирми и лица. Комунистическото правителство се разпорежда „органите на МВР със своите специфични средства да подпомагат дейността по транзита“.

В един „лично строго поверителен“ доклад на министъра на външната търговия Христо Христов до министър-председателя Станко Тодоров от 1978 г.  се посочва, че годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара. „Кинтекс“ и задграничните му фирми се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел „Специален“ в Министерството на финансите, създаден през 1959 г., за който знае само съответният финансов министър.

От 1968 г. от тази черна каса се финансира ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите. В същия отдел се формират бюджетите на МВР и Държавна сигурност, които са строго пазена държавна тайна и не са включени в общия държавен бюджет на Министерството на финансите. Само за осмата петилетка (1980-1985) от „скрит транзит“ е отчетена чиста печалба от над 49,5 млн. валутни лева. Отчитането на контрабандната става по т.нар. резервна валутна програма. Финансирането и кредитирането на тази дейност се извършват по необнародваната „Наредба за финансиране и стимулиране на специфичните външнотърговски операции“. Общо за периода 1980 – април 1990 валутните постъпления от специфични външнотърговски операции възлизат на над 1,1 млрд. валутни лева. От тях около 200 млн. са от контрабанда.

След  провеждането на „ възродителен процес” през 1985 г. дейността на задграничните фирми на „Кинтекс“ по транзитната търговия е отменена със строго поверително решение на Бюрото на Министерския съвет №П-163 от 9 август същата година. Трета дирекция „Скрит транзит“ в оръжейната фирма е закрита. Висшето партийно и държавно ръководство предприема тази мярка, тъй като се опасява, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване на българските турци, защото основният канал на стоките продължава да минава през нейна територия.

Въпреки страховете от международен скандал за страната, властта отново възстановява държавната контрабанда, но чрез друг задграничен участник. Министърът на външната търговия Христо Христов предлага на правителството тя да се поднови, като се прехвърли на една-единствена задгранична фирма – „Икомев“. Фирмата е създадена от ръководителя на „Тексим“ Георги Найденов през 1964 г. във Вадуц, Лихтенщайн. От 1985 на нея е възложено осъществяването на „скрития транзит“, който дотогава се извършва чрез лихтенщайнските фирми на „Кинтекс“. Открито е представителство на “Икомев” в София към външнотърговската организация „Интеркомерс“. Това става с поверителна заповед на министъра на външната търговия Христо Христов, като в нея е посочено, че целта на откриването на представителството е „получаване на допълнителни валутни постъпления за страната“.

Предмет на дейност на представителството стават: реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и ширпотребни стоки; посреднически услуги при транспортиране, съхранение, преопаковка на чужди стоки като скъпоценни метали, скъпоценни камъни, перли, валута, медикаменти, цигари, напитки, часовници; сътрудничество в преработка на скъпоценни метали, камъни и перли. Служителите на „Икомев” са бивши кадри на ДС и „Трета дирекция „Скрит транзит” на „Кинтекс”. Освен „Икомев” в края на комунизма с контрабанда се занимават още няколко фирми, сред които „Гардаг”, „Тератон”, „Ширио” и др.

През 80-те години в „скрития транзит” се включва и контрабандата на забранени лекарствени средства. По това време НРБ е обект на международни обвинения в осъществяване на нерегламентиран износ на лекарствени препарати, които са официално отхвърлени от комунистическата власт в страната. В същото време на територията на България е организирано производството на лекарствения продукт от групата на амфетамините – каптагон. Така комунистическа България се сдобива с печалната слава на страна, която се занимава с незаконно производство и износ на наркотични вещества. С произведения в НРБ медикамент е снабдявана армията на Ирак и различни търговци на наркотици в страни от Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата власт към производството и износа му е поради високата печалба във валута.

В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма „Дегуса“ – Хамбург. Човекът, който прави това е Исмет Рашид Тюркмен-Шабан. Той произхожда от  кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ. През 1981 г.  чрез фирмата на Шабан „Тюркмен“  каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата – производител във ФРГ. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена. След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Продукцията се реализира от една от задграничните фирми на „Кинтекс”.

След смяната на Тодор Живков в края на 1989 г. контрабандата не спира. Действащите дотогава канали под държавно-партийна опека са „приватизирани” от бивши служители на ДС. Един строго секретен документ на Националната служба за защита на конституцията (контраразунаването) от 1991 г. разкрива как е продължило функционирането на системата. НСЗК заключава, че контрабандните канали са изградени „с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на „мръсни пари“ – получените от продажбата на стоки, минали по пътя на „скрития транзит“, и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол“.

Извършването на държавна контрабанда по време на управлението на Тодор Живков е изнесено официално в доклад за дейността на Държавна сигурност от правителството на Димитър Попов през 1991 г.

https://pametbg.com/index.php/bg/prestuplenia/durjavna-kontrabanda/314-2...

Управлението на БКП използва контрабандна търговия за придобиване на допълнителни финансови средства, като я издига в държавна политика с решения на ЦК на БКП и правителството на НРБ. В партийните  документи легализирането на държавната контрабанда е завоалирано зад евфемизма „скрит транзит”. Издигането ѝ в държавна политика става, когато Тодор Живков оглавява Министерския съвет и е първи секретар на БКП.

Тази политика не само не се прекъсва през годините на неговото управление, но и получава развитие в различни направления. Началото ѝ е поставено в средата на 60-те години, когато управлението на Живков изпитва остра нужда от валута. Изградена е схема, чрез която извършваната дотогава контрабанда от различни държавни търговски организации е канализирана в официална дейност на Министерството на външната търговия под контрола на Държавна сигурност. Един архивен документ на МВР-ДС от 1966 г.  разкрива, че осъществяването на подобна дейност е станало с разрешение от най-високото партийно място:

„Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа.“

С възприетата от ЦК на БКП политика се нарушават редица международни норми и митнически разпореждания, но очевидно, това не е проблем за Тодор Живков. За реализирането на допълнителни приходи от контрабанда е използван утвърден похват в политиката му – цялата тази дейност е дълбоко законспирирана с цел да не компрометира управлението му. Изграденият модел е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на 30 години, въпреки че престъпният характер на държавната контрабанда няма нищо общо с постановките на социалистическото планово стопанство. Той е по-скоро израз на склонността партийната политика да допуска използването на незаконни схеми в осъществяването на определени задачи, одобрявани от висшето ръководство, било те и незаконни.

В този случай са подменени принципите на социалистическата държава – вместо нейните контролни органи да следят и да предотвратяват престъпната дейност от контрабанда, както това е основна норма във всички правови държавни, управлението на Тодор Живков възлага такива функции на Министерството на външната търговия и Държавна сигурност. Първият секретар на партията и министър-председател разчита, че централизираният контрол ще е достатъчен държавната контрабандната дейност да не бъде явна за обществото и за другите страни, засегнати от нея. Нито той, нито някой друг обаче контролират корупцията, която контрабандата ражда и пораженията ѝ върху морала на партийните кадри и служителите от ДС, занимаващи се с нея.
 

Архивните документи на Второ управление на ДС разкриват, че още през 60-те години в мрежата контрабандата участват от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление „Гранични войски“ и бивши оперативни работници от ДС. В един от докладите се посочва, че преди да пристъпи към реализирането на контрабандните сделки, „ръководството на „Тексим“ е получило разрешение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия, бел. ред.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, бел. ред.)“.

Контрабандата включва часовници идва ред на контрабандата на пистолети, кафе и други стоки чрез турски и сирийски контрабандисти. ДС установява, че с контрабандна дейност се занимават държавно стопанско предприятие (ДСП) „Булет“, Инженерното управление при МВТ, ДСП „Деспред“ и ДСП „Родопа“. Правителството на Тодор Живков слага „ред“ в контрабандната търговия като концентрира тази дейност в едно търговско предприятие – създаденото през 1966 „Кинтекс”. То замества „Тексим“ и Инженерното управление в търговията с оръжие.

В секретното разпореждане на Министерския съвет от юли 1966 г. на „Кинтекс“ освен търговията със специално имущество се възлагат и „реекспортни и други сделки“. Година по-късно, през 1967 г., с „лично строго секретно“ разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли са зададени нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия“. В структурата на оръжейната фирма е създадена специална, Трета дирекция „Скрит транзит“. Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит“ на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започват да се контрабандират битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.

Държавна сигурност е натоварена да изгради специална система, която да гарантира конспиративния характер на контрабандните сделки. Целта е те в никакъв случай да не бъдат разкрити от контролните органи на други държавни, като официална политика на НРБ. Основна роля в изградената схема играят няколко задгранични фирми. Поради специфичната си дейност те съществено се различават от обичайните търговски дружества, създадени по линия на външната търговия. Водещият принцип в задграничните фирми за „скрит транзит“ е, че те са от типа на днешните офшорни фирми, т.е. със скрит собственик. В Лихтенщайн „Кинтекс” регистрира фирмите „Инар анщалт фюр аусен унд транзитхандел“, „Сокотрейд етаблистман“,  „Корестал анщалт фюр аусен унд транзитхандел“ и „Гудекс анщалт“, „Соколи“. Те са основани като фирми тип „Анщалт“ – пощенски кутии с генерално представителство в София, представлявано от генералния директор на „Кинтекс“ Иван Дамянов.

Контрабандните операции се ръководят от представителствата на фирмите в София. Те разполагат със специални бази и складове в близост до столицата, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Архивните документи разкриват, че в базите си представителствата на задграничните фирми на „Кинтекс“ разполагат с над 70 леки и товарни коли. Организиран е специален режим, който позволява безпрепятственото преминаване на контрабандните стоки през страната и през гранично-пропускателните пунктове и митниците на влизане и на излизане от България. Дейността е обезпечена от ДС, а нейни служители не само оглавяват фирмите и представителствата им в София, но и работят във всички свързващи звена по веригата.

През 1978 г. правителството на Станко Тодоров (БКП) приема ново „лично строго секретно“ решение №148 от 31 юли за „скритата транзитна търговия“ с цел подобряването ѝ. Тогавашният министър на външната търговия Христо Христов обяснява каква е целта години по-късно, когато през 1991 г. е разпитан под клетва от прокуратурата по дело №4/1990 г. за установяване на причините за икономическата катастрофа от управлението на БКП:

„Дейността започна със секретно разпореждане №189 на Министерския съвет от 19 юни 1967. През март 1978 г. изготвих доклад до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, с който исках да се измени първоначалната база по този въпрос. Действително моят доклад беше възприет и с решение №148 на правителството от 31 юли 1978 г. беше създадена нова уредба на секретната транзитна търговия в България. С цел да се подобри „транзитната“ търговия беше разрешено само на ДТП „Кинтекс“ и на представителствата му да извършват такава търговия. Бяха взети мерки за осигуряване секретност на „скрития транзит“ с цел да не се допусне компрометиране на България.“
 

Лично строго секретно решение на Министерския съвет за скритата транзитна търговия (контрабанда) от 1978 г. | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.

С новите правила Министерският съвет нарежда да се използват фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да „не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица“. Според строго секретния правителствен документ контрабандата обхваща търговията по суша, море и въздух със стоки, „поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективни и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател“. Транзитирането на контрабандните стоки се извършва по начин, при който имуществената отговорност се носи от чуждестранни фирми и лица. Комунистическото правителство се разпорежда „органите на МВР със своите специфични средства да подпомагат дейността по транзита“.

В един „лично строго поверителен“ доклад на министъра на външната търговия Христо Христов до министър-председателя Станко Тодоров от 1978 г.  се посочва, че годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара. „Кинтекс“ и задграничните му фирми се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел „Специален“ в Министерството на финансите, създаден през 1959 г., за който знае само съответният финансов министър.

От 1968 г. от тази черна каса се финансира ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите. В същия отдел се формират бюджетите на МВР и Държавна сигурност, които са строго пазена държавна тайна и не са включени в общия държавен бюджет на Министерството на финансите. Само за осмата петилетка (1980-1985) от „скрит транзит“ е отчетена чиста печалба от над 49,5 млн. валутни лева. Отчитането на контрабандната става по т.нар. резервна валутна програма. Финансирането и кредитирането на тази дейност се извършват по необнародваната „Наредба за финансиране и стимулиране на специфичните външнотърговски операции“. Общо за периода 1980 – април 1990 валутните постъпления от специфични външнотърговски операции възлизат на над 1,1 млрд. валутни лева. От тях около 200 млн. са от контрабанда.

След  провеждането на „ възродителен процес” през 1985 г. дейността на задграничните фирми на „Кинтекс“ по транзитната търговия е отменена със строго поверително решение на Бюрото на Министерския съвет №П-163 от 9 август същата година. Трета дирекция „Скрит транзит“ в оръжейната фирма е закрита. Висшето партийно и държавно ръководство предприема тази мярка, тъй като се опасява, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване на българските турци, защото основният канал на стоките продължава да минава през нейна територия.

Въпреки страховете от международен скандал за страната, властта отново възстановява държавната контрабанда, но чрез друг задграничен участник. Министърът на външната търговия Христо Христов предлага на правителството тя да се поднови, като се прехвърли на една-единствена задгранична фирма – „Икомев“. Фирмата е създадена от ръководителя на „Тексим“ Георги Найденов през 1964 г. във Вадуц, Лихтенщайн. От 1985 на нея е възложено осъществяването на „скрития транзит“, който дотогава се извършва чрез лихтенщайнските фирми на „Кинтекс“. Открито е представителство на “Икомев” в София към външнотърговската организация „Интеркомерс“. Това става с поверителна заповед на министъра на външната търговия Христо Христов, като в нея е посочено, че целта на откриването на представителството е „получаване на допълнителни валутни постъпления за страната“.

Предмет на дейност на представителството стават: реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и ширпотребни стоки; посреднически услуги при транспортиране, съхранение, преопаковка на чужди стоки като скъпоценни метали, скъпоценни камъни, перли, валута, медикаменти, цигари, напитки, часовници; сътрудничество в преработка на скъпоценни метали, камъни и перли. Служителите на „Икомев” са бивши кадри на ДС и „Трета дирекция „Скрит транзит” на „Кинтекс”. Освен „Икомев” в края на комунизма с контрабанда се занимават още няколко фирми, сред които „Гардаг”, „Тератон”, „Ширио” и др.

През 80-те години в „скрития транзит” се включва и контрабандата на забранени лекарствени средства. По това време НРБ е обект на международни обвинения в осъществяване на нерегламентиран износ на лекарствени препарати, които са официално отхвърлени от комунистическата власт в страната. В същото време на територията на България е организирано производството на лекарствения продукт от групата на амфетамините – каптагон. Така комунистическа България се сдобива с печалната слава на страна, която се занимава с незаконно производство и износ на наркотични вещества. С произведения в НРБ медикамент е снабдявана армията на Ирак и различни търговци на наркотици в страни от Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата власт към производството и износа му е поради високата печалба във валута.

В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма „Дегуса“ – Хамбург. Човекът, който прави това е Исмет Рашид Тюркмен-Шабан. Той произхожда от  кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ. През 1981 г.  чрез фирмата на Шабан „Тюркмен“  каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата – производител във ФРГ. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена. След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Продукцията се реализира от една от задграничните фирми на „Кинтекс”.

След смяната на Тодор Живков в края на 1989 г. контрабандата не спира. Действащите дотогава канали под държавно-партийна опека са „приватизирани” от бивши служители на ДС. Един строго секретен документ на Националната служба за защита на конституцията (контраразунаването) от 1991 г. разкрива как е продължило функционирането на системата. НСЗК заключава, че контрабандните канали са изградени „с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на „мръсни пари“ – получените от продажбата на стоки, минали по пътя на „скрития транзит“, и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол“.

Извършването на държавна контрабанда по време на управлението на Тодор Живков е изнесено официално в доклад за дейността на Държавна сигурност от правителството на Димитър Попов през 1991 г.