КГБ поставило началото и на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност
Написано от Христо Христов
КГБ е в основата и на създаването и развитието на Научно-техническото разузнаване, на което комунистическият режим възлага да краде западни технологии, за да навакса технологичното си изоставяне | Снимка: Музей на МВР.
|
Както в повечето сектори на Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване (НТР) е проходило с помощта на съветският Комитет за Държавна сигурност (Комите́т госуда́рственной безопа́сности, рус., КГБ). Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна информация относно: Организацията и състоянието на работата по линия на НТР от 1966 г. По подобие на СССР, така и в България комунистическият режим възлага на Научно-техническото разузнаване да компенсира технологичното изоставане от Запада, като краде западни технологии и извършва секретни операции за заобикаляне на наложеното от западните страни технологично ембарго на Съветския съюз и неговите сателити в Източния блок. В документа от 1966 г. се посочва, че работата по линия на НТР в Първо управление на ДС (от 1969 г. Първо главно управление, б.а.) е започнала сравнително късно – чак през 1959 г., когато е създадено самостоятелно отделение в рамките на Първо управление на ДС. „Основните задачи, обектите за проникване, страните, по които трябва да се работи и структурата, която трябва да има отдела за НТР, са напълно изяснени едва при идването на другаря Квасников в началото на 1964 г. в нашата страна“, е посочено в строго секретната информация. „За голямата помощ, която той е указал по цялостната работа по линия на НТР, ръководството на Първо управление – КДС (Комитет за държавна сигурност, съществувал в периода 1965-1969 г., б.а.) изказа своята сърдечна благодарност на ръководството на Първо главно управление на КГБ и лично на другаря [Квасников]“, се допълва в документа. От строго секретната справка става ясно още, че след издавено на висшият офицер от съветското НТР в Първо управление на КДС е създаден отдел за научно-техническо със щат 30 души, от които 14 са действали зад граница. Преди да бъдат изведени в чужбина оперативните работници са изкарвали специален подготвителен курс в Съветския съюз. Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.
|
https://desebg.com/pgu/5576-2023-07-25-04-55-35
Нека да припомним важни връзки, които от ПП-ДБ издигнали кандидат за кмет на София са пропуснали или нещо по-лошо ...
Васил Терзиев обясни за "ДС парите" в "Телерик" Фактология за семейството на Васил Терзиев Най-близкият роднина на Васил Терзиев - баща му, е бил в Държавна сигурност и според данните от Комисията по досиетата е бил сред ръководителите на няколко нейни агенти. По-интересно е обаче друго. Александър Терзиев е в ръководството на Търговско предприятие "Матхим", създадено на 20-ти октомври 1986 г. То е сред "неявните фирми" в България, които се броят на пръсти. Историята
В края на комунистическия режим в България Научно-техническото разузнаване (НТР) е заделяло в специален "рисков" фонд част от печалбата от ембаргови операции, които е извършвало, с мотива да използва заделените средства за „финансиране на оперативни операции“, разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
(Източник: desebg.com) Той представлява строго секретна докладна записка относно реекспортни операции на Управление "Научно-техническо разузнаване" (УНТР) - Първо главно управление на ДС от декември 1987 г. Документът е адресиран до зам.-министъра на вътрешните работи, отговарящ за разузнаването ген. Стоян Савов, който го е утвърдил с подписа си. Дадените от него указания са: "Да! Като се съблюдава най-строга отчетност на средствата, които се заделят от печалбата". Строго секретната докладна до него е парафирана от първия зам.-началник на ПГУ-ДС и началник на УНТР полк. Георги Манчев.
От документа става още ясно, че първоначалните средства, които се заделят за "рисковия" фонд, са от печалбата от реекспортни ембаргови операции, реализирани в СССР чрез търговско предприятие "Матхим". То е изнесло обекти, свързани с военни проблеми. В реекспортната операция е участвало и търговско предприятие "Кинтекс", специализирано в износа на военна продукция. Заделените средства са щели да постъпват в подсметка на "Матхим". "По този начин ще имаме възможност да реагираме гъвкаво за решаване на приоритетните задачи на УНТР", се посочва в мотивите към докладната записка. Каква е била идеята за "неявните фирми" Секторът на българската електроника по време на комунистическото управление, включително научноизследователските звена, производствените комплекси и Държавния комитет за наука и технически прогрес, е поставен под контрола на Управление Научно-техническо разузнаване в Първо главно управление на ДС. Както е известно след разпада на тоталитарното управление на БКП едни от големите злоупотреби с държавни средства е именно през фирмите на научно-техническото разузнаване. За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО), уточнява журналистът Христо Христов в сайта desebg.com. Основна задача на ИНКО е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ. Освен за прескачане на ограниченията, фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Въпреки търговските функции, щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници.
Терминът "неявни фирми" е използван за пръв път във връзка с дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. министър-председателят Гриша Филипов нарежда на дружеството "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията". Тези операции се съгласуват с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна", пояснява desebg.com. На голяма част от разузнавачите, прикрити като търговски състав, са осигурени паспорти с многократни изходни визи, а на зам.-директорите и на директорите – дипломатически паспорти. Специалният статут на предприятията на УНТР позволява редица плащания да се извършват в брой. За целта сумите се оформят като дипломатически багаж и се изнасят от оперативните работници зад граница. На колко общо възлизат валутните средства, отпускани по тази линия на ПГУ, не е известно. Със сигурност става въпрос за десетки милиони долари. Същият статут като на ИНКО е даден и на друго търговско предприятие – "Матхим", за да работи в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" – "Авала". Заедно с ИНКО те са гръбнакът на Научно-техническото разузнаване. Освен позициите си в тях 05 отдел "Ембаргови операции" ползва за прикритие ВТО "Изотимпекс", ВТО "Техника", търговско предприятие "Инсист", сочи разследване на екип от Комисията по досиетата.
До политическите промени в края 1989 г. ИНКО, "Матхим" и "Авала" създават редица смесени фирми с чуждо участие. Влизането в сила на Указа за стопанска дейност №56 от началото на 1989 г. поставя държавните и частните фирми при еднакви условия. Това дава възможност на ръководствата на ИНКО и "Матхим", въпреки че оперират с държавни средства, да ги използват нецелесъобразно. През март 1990 г. ПГУ е закрито, като негов правоприемник става Националната разузнавателна служба (НРС). УНТР също е закрито.
Тези структурни промени позволяват предприятията на разузнаването да се откъснат напълно от контрола на Центъра. От страна на търговските предприятия започват да се прехвърлят валутни средства в смесени дружества и да се задържат печалбите от тях зад граница. Редица служители от ръководния състав напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят. Започва и създаването на дъщерни фирми, в които се прехвърлят печелившите дейности на ИНКО и "Матхим". След две преобразувания "Матхим" днес е част от "Институт по маркетинг". Търговското предприятие "Матхим", в чието ръководство Александър Терзиев е до 2019 г., е към Министерството на търговията и туризма. Основната му дейност е търговия на едро с химични вещества и продукти. И както е посочило разследване на екипа от Комисията по досиетата, ръководители в неявните фирми след демократичните промени разкриват дъщерни дружества, като напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят.
В конкретния случай Александър Терзиев регистрира през 1992 г. фирма "Маттис" ООД със 100 000 лв. капитал с дейност търговско посредничество с разнообразни стоки. Той е управител на частно-държавната фирма и има 25% участие в нея. Съдружници с равни дялове са "Матхим", Стоян Панчев Стоянов и Иван Василев Златев. Случаят "Матхим" е един от описаните от Христо Христов в книгата "Империята на задграничните фирми", с подзаглавие "Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961 - 2007"- https://www.burgas-podlupa.com/%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B...
