Какво предстои да разбере Навални

Евгений Кънев

 

Чак когато средните доходи на населението минат 12 000 долара годишно, започват предпоставките за реална демокрация от западен тип.

Коментарът е от фейсбук.

В тежка изповед от затвора Алексей Навални поименно посочва лицата, които са пропилели шанса на Русия да стане нормална демокрация през 90-те – т.нар. демократичен елит на Борис Елцин.

И се надява, че Русия отново ще има шанс и този път не бива да го пропилява – поучавайки се от грешките на 90-те. Най-важната грешка? Че този демократичен елит е предотвратил създаването на независим съд. Ако имаше независима съдебна система – смята Навални, както и у нас смятат – нямаше да се случи идването на Владимир Путин на власт. Защото е нямало да се налага да бъде качван на власт, за да пази от съдебно преследване натрупаните богатства на Елцин и неговия кръг.

Виждаме и тук в колко много аспекти развитието на събитията в Русия е същото като у нас. Или обратно. Сключената сделка между Желю Желев и Андрей Луканов след изборите за Велико народно събрание (ВНС) направи не само Желев президент, но и Луканов баща на криминалния преход у нас.

И как инсталираната фигура на главния прокурор в конституцията опази натрупания по криминален начин първоначален капитал, който след това бе изпран в приватизацията. Всъщност единствено членството в ЕС и НАТО ни предпази от съдбата на Малая Россия.

Но Навални все още не се е отърсил от своя наивитет, мислейки, че Русия може да изгради стабилна безкомпромисна демокрация – без критична маса от демократи. Тя се създава още в училищата с гражданско възпитание; в университетите, където се утвърждават демократичните ценности; в икономиката – където се защитава свободната и честна конкуренция; в създаването на достатъчно голяма средна класа, която е непримирима към нарушаването на законите и се обединява за граждански каузи. Но най-вече от държава, чиято върховна ценност е върховенството на правото, а не на текущия вожд.

Знае се, че Елцин имаше американски съветници като проф. Джефри Сакс, които го съветваха за бързия преход от командната икономика на комунизма към пазарната на капитализма. И въпреки че в САЩ се отчита, че малко от съветите са приложени точно на практика, а само в частта, която е била удобна за бързото забогатяване на кръговете около Егор Гайдар и Анатолий Чубайс – все пак основният установен проблем на техния и нашия преход е невъзможността да се изгради демократичен капитализъм без демократични институции.

Без тях капитализмът става приятелски, бандитски и олигархичен. А той се погрижва за такава съдебна система и медийна среда, която да спомага, а не да заплашва откраднатия капитал.

От друга страна, демократичен капитализъм без развита пазарна икономика, която да създаде силна средна класа, защитаваща демокрацията, е невъзможен.

Затова единственият вариант за справедлив преход е завземане на политическата власт от демократи и приватизация, която създава максимален брой частни собственици. Както направиха Чехия (най-богатата днес страна от бившия източен блок) и Полша (с шоковата терапия на светкавична приватизация – с цел не събиране на пари в бюджета, както у нас, а бързо създаване на средна класа).

България изтегли тройна къса клечка.

Веднъж стана единствената страна в Източна Европа, в която през 1990 година нямаше реална смяна на политическата власт. Дори в Русия и Румъния, където бившите комунисти запазиха властта, имаше нагласа за бърз преход към западен капитализъм. А у нас тази нагласа дойде чак през 1997 г. с идване на власт на ОДС.

Втората къса клечка е именно съпротивата на бившите комунисти, които през три правителства – на Луканов, Беров и Виденов – успяха толкова да влошат икономиката с източването на държавните предприятия в подготовка за истинската приватизация, че прокудиха в емиграция най-дейната и предприемаческа част от населението.

И третата клечка – че реформите почнаха толкова късно, а приватизацията се осъществи от толкова малък брой хора (споменете си измамата с боновата приватизация), че бе предотвратена възможността за създаване на голяма средна класа, която да е гръбнак на демокрацията.

Чак когато средните доходи на населението минат 12 000 долара годишно – както вече настъпва моментът у нас – започват предпоставките за реална демокрация от западен тип. Затова и чак сега се появиха партии, които искат не просто край на комунизма и капитализъм с пазарна икономика, а либерална демокрация с върховенство на правото – макар и у нас все още да не е достигната критичната маса от средна класа и респективно демократи, които да я защитават.

Ето това Навални предстои да разбере.