За да не е къса паметта ни!

Единъ Завѣтъ

За да не е къса паметта ни! На 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери русофили, подтикнати и платени от Русия, извършват преврат срещу княз Александър І Български!

Превратът на русофилите срещу княза е първият (и не последен) в най-новата българска история. До него се стига след успешната защита на българското Съединение.

Народното дело е подкрепено от княз Александър и целия народ, но срещу него се обявява Русия, която следва своя антибългарски курс.

През 1886г. България е разтърсена от остри вътрешнополитически борби. Двата лагера са ясно очертани и заемат крайни притивоположни позиции в отношението си към княза. ,,Петата колона“ на русофилите следва изцяло руската политика и се бори за сваляне на княза, обявен за главна пречка за нормализиране на отношенията с Русия.

Срещу ,,петата колона“ застават патриотите съединисти, Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, които считат княза за герой на България и гарант на нейния суверенитет.

През 1886г. руската дипломация подготвя и плаща за свалянето на княз Александър Батенберг, което е осъществено чрез преврата на русофилите офицери на 9 август 1886г.

След успеха на преврата срещу Батенберг руският посланик в Цариград Нелидов се хвали като признава срамежливо: ,,Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева.“

Всъщност руските планове са още по-сериозни. Цели се преминаване на България от статут на ограничена под руски диктат автономия към поглъщането и като Задунайска губерния в състава на Руската империя.

Русия не крие намеренията си. На 29 март 1886 година редакторът на вестник „Московские ведомости“ царедворецът М. Н. Катков пише в упор:

„Единственото решение на сегашната криза е окупация на България. Там не ни е нужен дипломатически представител при незаконното им правителство, а комисар с диктаторски права“.

Руският агент Драган Цанков в своя вестник „Светлина“ приглася: „Русия трябва да ни окупира. Ако в един прекрасен ден в Русчук и Варна би се показали донците и руската музика би разиграла нашия национален марш, народът пак би въздъхнал свободно, както в 1878 година, при освобождението от турците“.

Тази заплаха е усетена навреме от българските патриоти, които бързо се организират начело с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и успяват чрез контрапреврат да върнат княза.

Неодобрението на неговото завръщане от руския император води до повторната му абдикация на 25 август 1886г.

Така започва безкняжието в България – август 1886 – август 1887г., по – известно в международната политика като ,,българската криза“.

Людмил Иванов

снимки от Тошо Пейков