Драмата на България: И мафиоти, и руски шпиони
Бойко Борисов и Алексей Петров - от гледна точка на кариерите им - са като сиамски близнаци. Дилемата на България е, че за да има някакво управление, трябва да избирате между хора с прякори и хора със силен проруски уклон.
Убийството на доцент Алексей Петров – политолог от Пловдивския университет – се случи в този ден, в който във Великобритания първата новина беше делото срещу трима българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Обвинените се оказаха политически симпатизанти и активисти, участвали в избирателната комисия от партиите „Възраждане” и БСП.
Тези две събития описват добрата политическа дилема на България. От една страна е Сцилата на мафиотската държава и хората с пряко в политиката. Самият Алексей Петров не е просто човек с минало в прохождането на организираната престъпност в България през 90-те години на миналия век. Той е и високопоставен съветник в ДАНС и участник (по не съвсем потвърдена информация) в политическите разговори на най-високо ниво между Борисов и Петков. Тази посредническа роля той беше упражнявал и по-рано, организирайки срещите между братята Галеви и тогавашния вътрешен министър на държавата.
"Мафиотска държава" и руско влияние
Самият факт, че българската официална политика се нуждае от посредник с мафията е показателен и неслучайно преди месеци “Политико” директно и недипломатично нарече становището на държавата у нас “мафиотската държава”.
Проблемите никога не идват сами обаче. Другата страна на дилемата е Харибдата на руското политическо влияние в България, което избива от време на време в шпионски афери или бомбастични изказвания на политиката на най-високо ниво. Цели партии в страната – като “ Възраждане ” – напълно напълно подкрепят режима на Путин и се борят за прилагането на руския управляван модел у нас. И твърдят, че за тази цел е необходимо излизане на страната от ЕС и НАТО и разделянето ì с “европейски ценности” като конституционализъм, демокрация и някои фундаментални човешки права и свободи. Всичко това, парадоксално, се продава под етикета за “възстановяване на българския суверенитет”, макар че резултатът би бил точно обратен: България би се превърнала в част от една възродена руска империя и нейната зона на влияние.
Удивително е, че БСП и президентът Радев , макар че не изповядват открит този идеал, реторически го подкрепят. Например, в официални обръщения към нацията или други изказвания на президента Радев почти никога нищо хубаво не е казвал за ЕС. Или ако е казвал, то е било толкова рядко, с половината уста и през зъбите, че е останало незабелязано сред ентусиазираните му тиради за “националния интерес”, “суверенитет” и предателите “войнолюбци”, които като цяло са евроатлантическите партии в България . За газово-ядрените руски обсеси на гореспоменатите политически лица не си струва и да се говори – понякога те звучат направо като представители на „Газпром“ и „Росатом“.
Единствено възможният компромис
Политическата дилема на България е, че за да има някакво управление трябва да се избират между хора с прякори и хора със силен проруски уклон. Правителството “Денков” беше единственият към момента възможен компромис. Парламентарната подкрепа от ГЕРБ и ДПС дойде срещу включването в управлението на лицата, част от които са дори в глобалния списък “Магнитски” , а други са почти в него.
Бойко Борисов и Алексей Петров – от гледна точка на политико-икономическите им кариери – са нещо като сиамски близки. И двама тръгват от карате-клубовете и някакви връзки със службите, участват в борческите времена, когато се наливат основите на родната организирана престъпност и след това по един или друг начин се достигат върховете на българската икономика и политика. Борисов създава и партия ГЕРБ, която е най-голямата разлика между двамата, но и Петров е с малки политически амбиции и е бил близо до власт-имащите.
Тази близост не е безпроблемна и през годините отношенията между двамата „противници” (по думите на Борисов) са изострени до подозрението в извършване на атентати един срещу друг. Но българската прокуратура и съдебната система като цяло са в състояние да отбележат какво ли не – дори и подобни казуси. България не е първата страна в света, в която се налага мафията да бъде приобщена във властта. През Втората световна война големи ганстери от Ню Йорк получават намаления на присъдите и други облаги, като сътрудничат за възпиране на немската инфилтрация по пристанищата в САЩ. Също така те помагат с роднински и други връзки при дебаркирането на съюзниците в Сицилия.
Такова чудо като в България обаче, при което хора с прякори и минало, достойно за “Магнитски”, открито да участват във властта , е голяма рядкост и се среща в по-екзотични политически дестинации.
Какво трябва да се прави в тази ситуация? В един идеален свят, и хората с пряк, и чуждото влияние трябва да бъдат държани далеч от политиката. Уви, днешна България не е съвсем идеален свят.
Какво да се прави?
Това, което трябва задължително да се прави обаче, е да се говори истината:
1) Покойният Алексей Петров и завръщането му на публичната сцена не е продукт на ПП-ДБ: ако той е имал ценност за тях, то тя е била в способността му да посредничи с хората от своя свят и вашите сиамски близки;
2) Проблемът не е в посредника, а в самата необходимост от посредничество между власт и хора с минало и прякори;
3) Този проблем не се решава с отстраняването на Иван Гешев. Самото отстраняване и инсталирането на Борислав Сарафов на поста главен прокурор е по-скоро с цел прикриване на следващите и компрометиращите връзки, станали явни в скандалите около “ атентата” срещу Гешев ;
4) Самият “атентат” или опит за сплашване трябва да бъде разкрит, защото той е ключът към цял низ от събитията. Нищо чудно и смъртта на Алексей Петров да е част от веригата, в която влиза този атентат, смъртта на Къро и т.н. Но ако случаят с Гешев не бъде разкрит, големите съмнения върху българските разследващи и съдебни органи ще останат в общественото съзнание;
Даниел СмиловСнимка: БГНЕС
5) Ако ПП са имали идея да върнат Алексей Петров в ДАНС, то това е било сериозна грешка: едно е да използваш някого като посредник, друго е да го натовариш с власт;
6) България има нужда от правителството, което в ситуацията не прави завои към Русия. Бъдещето на страната като европейска държава зависи от едно такова правило;
7) Службите на България имат нужда от реформиране, за да не разбираме за руските оценки у нас от чужди служби. Така беше в казуса “Гебрев” , така стана и с тримата прясно обвинени в Англия;
8) Участието на партиите на хората с пряк и съвършено минало във властта не е тяхно “изпиране”, оправдаване или реабилитация. Безпристрастно разследване и евентуално справедлив съд са единствените начини за подобна реабилитация;
9) Изключително тревожни са действията (или бездействията) на прокуратурата при Сарафов по отношение на казуси като “Барселонагейт” и “Осемте джуджета”. Впечатлението е, че липсва прогресът по тях отново е плод на желанието за обслужване на една или друга политическа фигура.
Трудна задача
Задачата пред българското гражданско общество и политическата общност е особено трудна. Тъй като опасността е двойна – и руско влияние, и мафиотизирана държава – най-лесно би било да се стори вината върху тези, които се опитват да решат и двете задачи. Парадоксът е, че точно това са силите, които трябва да подкрепят. Защото една мафиотизирана държава няма да гарантира евроатлантическото бъдеще на България. А едно евразийско управление няма да бъде чисто от мафията във всеки случай. От тази гледна точка изборът между мафията и евразийството в последната сметка е фалшив: който избере едното, ще получи и другото.
Но решаването на двете задачи трябва да се случи, докато страната все пак има достатъчно стабилно. Хвърлянето на всичко във въздуха с надежда, че от само себе си нещо ще се подредят, е опасно и безотговорно. Ето защо, в крайна сметка обществената подкрепа трябва да бъде насочена към тези, които противостоят на мафиотската държава и руското влияние, но и предлагат модел на управление. Управлението им по дефиниция не може да е идеално, но отговорният гражданин е длъжен да избира най-добрата от възможните опции.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не се съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
https://www.dw.com/bg/dramata-na-blgaria-i-mafioti-i-ruski-spioni/a-6655...
