Заговорът на негодниците: КГБ - оръжието на СССР за държавни преврати, убийства на политици, наркотици за Европа

Юрий Андропов - овладял с КГБ държавата СССР

Записки на бившия подполковник от КГБ Владимир Попов – откъс от документалната му книга

Владимир Попов е служител от КГБ на СССР от 1972 до 1991 г., работи в Пето управление, в отделите, които се занимават с контрол на пътуванията в чужбина, творческите съюзи и международното спортно сътрудничество(вижте интервю с Попов, б.р.). 
През 1995 г. емигрира в Канада. През 2009 г. издава заедно с историка Юрий Фелштински и известните шахматисти, емигрирали от СССР – Борис Гулко и Виктор Корчной, книгата „КГБ играе шах”. Наскоро излезна новата му книга „Заговорът на негодниците”. Части от нея са публикувани в ГОРДОН. Faktor.bg преведе специално за своите читатели една от най-впечатляващите глави(ТУК,б.р.).

Разузнавачи със "специално назначение" в Афганистан

Хафизулла Амин, ръководителят на Афганистан е обвинен без доказателства от КГБ, че е агент на американските спецслужби, както и, че се готви да позволи на САЩ да създадат в Афганистан американски военни бази за балистични ракети "Пършинг", които биха могли да достигнат средноазиатските републики на СССР и източните части на Руската федерация. 
Съдбата на Амин била предрешена.
Базирайки се на информацията, която редовно изпраща КГБ в Политбюро на ЦК на КПСС, там вземат решене за физическото ликвидиране на Амин и 

въвеждане на съветски войски в Афганистан

 При това игнорират мнението на ръководството на въоръжените сили на СССР.
С какво толкова не угодил на Евгений Питовранов генералният секретар на ЦК на Народно-патриотичната партия на Афганистан, председателят на Революционния съвет, премиерът Хафизулла Амин, за да искат ликвидирането му?
Известно е, че афганистанският лидер многократно и публично се е обявявал за приятел на Съветския съюз, много пъти конфиденциално е молил ръководителите на КПСС за военна помощ, тоест, за въвеждането на съветски войски в Афганистан. В разговорите си със съветските представители в Афганистан той подчертавал своето възхищение от Сталин и методите му на изгражздане на социализма в СССР.
Защо тогава е трябвало да бъде жестоко убит от спецназ на КГБ? И не само той, но и членовете на семейството му?
Смяната на ръководството на Афганистав в Москва е разглеждана единствено като акт на физическо унищожаване на Амин. Жив той не им бил нужен. 
А той не "устройвал" Питовранов (и КГБ) по следните причини.
"Преглеждайки досиетата преди изпращането на спецназа в Афганистан, Евгений Питовранов открива стара бележка за Салех Дауд, далечен собственик на бившия афганистански крал и голям предприемач.
Той бил дружелюбно настроен към Съветския съюз и търсел начин с посредничеството на Търговската палата на СССР значително да активизира търговската си дейност. 
Питовранов обещава да му помогне. 
Идването на власт на Амин принуждава Дауд да напусне страната и да се пресели в Италия. В Милано той се среща с Евгений Питовранов. 
Дауд съобщил, че имал намерение да се върне в Афганистан след идването на власт на Бабрак Кармал и напомнил на Питовранов обещанието му. 
Според Питовранова, Дауд, който имал широки връзки в бизнес кръговете, а също така и сред шейховете и вождовете на най-влиятелните племена, можел да бъде полезен за КГБ".
Това е откъс от книгата на генерал-майор Александър Кисельов "Сталинският фаворит от Лубянка". В тази книга той описва живота на своя кумир Питовранов. Кисельов много години е негово доверено лице и приятел на семейството му. Книгата му неволно разкрива тайната страна на дейността му и ръководената от него "неофициална група чекисти".
Оказвайки влияние върху Йрий Андропов, Питовранов в немалкта степен "помага" за колапса на социалистическия строй в СССР и разпада му по-късно. 

Началото на края е сложено в Афганистан

Докато управлява Хафизулла Амин за Салех Дауд няма място в Афганистан. 
Довеждането на власт в страната от СССР на лоялния към КГБ Бабрак Кармал, открило възможност на опитния бизнесмен Салех Дауд, който имал приятелски отношения с Кармал, да разшири и развие бизнеса си.
Именно в това бил интересът на Питовранов.
Дауд, с връзките си в политическите кръгове и вождовете на племената, можел да открие за Питовранов пътя към природните богатства на Афганистан, на територията на който се намират така наречените пегматитови поля. 
В залежите, разположени на десетки и даже стотици километри, имало истински съкровища: рубини, изумруди, берили и редките камъни кунцити и хидденити, както и редките метали бериллий и торий. Без тези метали е невъзможно съвременното самолето и ракетостроене.
Една особеност на залежите в Афганистан била, че те били лесно достъпни и можело да бъдат разработвани с най-прости методи.
В северен Афганистан пък се намират едни от най-големите световни залежи на лазурит. 
Предприемчиви и делови хора като Салех Дауд и Питовранов можели добре да спечелят в Афганистан. На слабо контролираната от централното ръководство територия на страната чрез племенните вождове и муджахедините без особени усилия можело да се организира добив на полезните изкопаеми чрез съвсем примитивни методи и да се осигури нелегалният им износ.
Успоредно с това, от началото на съветската окупация на Афганистан, производството на коноп и хероин  и нелегалният пазар за наркотици се развива до огромни мащаби.
Произведените в Афганистан наркотици, през територията на СССР, достигат Европа, носейки стотици милиони долара печалба.

Разузнавачите със "специално назначение" – робите на групата на Питовранов

Особeна роля във вземането на това, без преувеличение, съдбоносно за СССР решение за вкарване на съветсктите войски в Афганистан изиграва информацията от специалния представител на Андропов в тази страна, генералът от външното разузнаване Иванов. 
Както вече писах,  Иванов беше един от ръководителите на дълбоко законспирираната група кагебисти, които се подчиняваха пряко и единствено на Андропов и Питовранов.
По официална линия в Първо главно управление дейността на групата на Питовранов е да прикрива верния му помощник Кисельов.
Ето как описва задачите и той:
"Трябваше да съдействаме на въстаническите опеирации по линия на национално-освободителните движения, а също така трябваше да сътрудничим на ориентираните към Москва лидери на палестинската съпротива".
По-подробно пише за това дългогодишният началник на нелегалното разузнаване генерал Юрий Дроздов в книгата ни "Нужна работа": "В средата на 70-те години беше сформиран 8 отдел на управление ''С'' (наречен така на основателя на отдела легендарният съветски терорист Яков Серебрянски), който проследявал всичко, което се отнасяло до спецназ на НАТО-вските войски, и,  естествено, подготвял специални подразделения от офицери от КГБ.
В мирно време отделът за нелегално разузнаване подготвял условията (включително и агентурно-оперативни позиции) за управление на диверсионното разузнаване ( "Вимпел")" за действия в потенциален военен конфликт 
Офицерите, преминали през тази специална подготовка били наречени "разузнавачи със специално назначение".
Те били подготвени за диверсионни действия на територията на чужди държави и били диверсанти, според всички тогавашни и сегашни определения.
Първата група от спецназа на КГБ получила названието "Зенит" и пристигнала в Афганистан още през лятото на 1979 година, няколко месеца преди убийството на Амин и навлизането на съветските войски.
Офицерите от "Зенит" тайно от афганиските власти разузнавали стратегическите обекти в Кабул, включително двореца Тадж Бек, в който се укрил Амин след опита за убийството му.
Покушението било организирано от противниците на Амин в резиденцията на държавния глава Тараки, за което бил информиран специалният представител на Андропов в Афганистан генерал Борис Иванов, и който, въпреки това посъветвал Амин да посети Тараки, който вече бил негов противник.
Оцелелият по чудо Амин скоро бил отровен по време на "помирителния" обед с Тараки.
Поредното покушение върху живота му било осъществено от личния му готвач, който обаче бил агент на 8-ми отдел на управление "С" на ПГУ на КГБ Михаил Талибов. 
Както вече писах, това поделение е ръководено от довереното лице на Питовранов полковник Кисельов. 
Амин обаче оцелява за пореден път. 
Иронията е, че го спасяват лекарите на руското посолство в Кабул, които и не подозирали, че по този начин объркват картите в смъртоносната игра, водена от "разузнавачите със специално назначени", изпълняващи заповедите на Андропов и Питовранов.
Доколкото в плановете им не влизало да оставят Амин жив, двамата организират щурм на двореца.  Грешката на съветските лекари, които спасили Амин и приближените му от мъчителна смърт, била поправена от "разузнавачите със специално назначение, които по време на щурма безжалостно убиват всички наред-включително жените и децата.
По-късно участници в операцията разказват, че килимите в двореца Тадж Бек били 

подгизнали от човешка кръв

Важното било, че Амин е убит. Броят на невинните жертви не интересувал никого, също както и загубите сред нападателите. Главният въпрос, който интересувал спецпосланика на Андропов генерал Иванов бил: "Какво стана с "Дъба?" ("Дъб" било конспиративното наименование на двореца Тадж Бек).
Иванов нетърпеливо разпитвал за ситуацията докладващия му по радиостанцията генерал Юрий Дроздов, който командвал операцията и Евалд Козлов, непосредствен участник в убийството.
След като чул, че дворецът е превзет, Иванов, без дори да прибягва до конспиративни имена директно попитал: "А Амин?" Чувайки еднозначния отговор от Козлов, че Амин е убит, Иванов незабавно изключва радиостанцията си.
Щурмът на двореца Тадж Бек и физическото унищожаване на Хафизулла Амин е само началото на съветската операция за нахлуване в Афганистан, която завършва чак през февруари 1989 година с изтеглянето на съветските войски от територията на страната. 
В продължение на 10-те години на войната освен армейските подразделения и спецназа на ГРУ, в Афганистан активно действа и спецназът на външното разузнаване на КГБ.
Първата група от 38 разузнавачи-диверсанти пристига в Кабул на 5 юли 1979 година в състава на групата "Зенит-1". Всички те имали фалшиви паспорти и се представяли за цивилни специалисти в различни области на икономиката.
До декември 1979 година в отряда вече има 130 офицери от спецназа на КГБ и по-нататък се нарича 

"Каскада"

В различните провинции на Афганистан действат четири групи "Каскада". 
Всяка група отговаряла за различни провинции и работила на подконтролната си територия от шест до девет месеца, след което ги заменяли.
През 1983 година е създаден отрядът "Омега", който също изпълнява разузнавателно-диверсионна дейност в Афганистан, освен това членовете на групата били изпращани като "съветници" в афганистанските спецслужби.
Една от най-важните оперативни задачи, които трябвало да решават офицерите от спецназа на КГБ съвместно със спецназа на ГРУ, било прекъсването на снабдяването с оръжие и боеприпаси на въоръжената афганистанска съпротива от територията на Пакистан.
В същото време те трябвало да обират керваните със скъпоценни и полускъпоценни камъни, както и наркотици.
"Помня, че веднъж получихме команда да спрем кервана с лазурит, който се движеше от прохода Панджшер към Пакистан. В Москва беше получен анонимен сигнал, че групата е пленила и си е поделила товара на 150 мулета натоварени с изумруди", спомня си един от офицерите на КГБ Ербек Абдулаев. 
С керваните се случвали всякакви перипетии. Някои "изчезвали" безследно. Един от участниците в съветската интервенция в Афганистан офицерът от  военното разузнаване Алексей Чикишев, воювал в състава на 66 десантно-щурмова бригада пише в проучването си за дейността на спецназа:
"Борбата с караваните и охраната на границата непрекъснато създаваше проблеми на съветското командване. Спецназът разбиваше не само кервани доставящи оръжие, но и такива с продоволствия, медикаменти, различни стоки от първа необходимост, предназначени  за населението. Някои командири караха пленените магнетофони, фотоапарати, часовници да бъдат натрупани на купчина и заповядваха отгоре да мине танка … 
Други офицери обаче си затваряха очите за всички случаи на мародерства, получавайки от войниците дял и за себе си".
Пак той си спомня:
"Началството пристигаше с хеликоптери в района на бойните действия, за да вземат за себе си най-доброто от "трофеите".  Някои дори разпореждаха какво точно да им бъде доставено, започвайки с вносно полево оборудване и свършвайки с валута кеш. Това се беше первърнало в много разпространено явление. Единствените кервани, които безпрепятствено преминаваха през засадите бяха тези на номадските племена. Имаше много строги заповеди да не ги закачаме".
Заповедите извали от Кабул, където било разположено командването на 40-а армия, резидентурата на КГБ (външното разузнаване и военното контраразузнаване) и специалният представител на Андропов - генерал Борис Иванов.
"Цялата работа в Афганистан се координираше от Борис Семенович Иванов", потвърждава Юрий Дроздов, непосредственият командир на разузнавачите-диверсанти.
Иванов имал неограничени правомощия и възможности да организира операциите на спецподразделенията на съветското разузнаване, действащи в дълбокия тил на опозиционните въоръжени формирования.
Отделни кервани безпрепятствено достигали целите си, някои били пленявани и предавани на вождовете на враждуващите помежду си племена, определена част била унищожавана.
Тук много полезни се оказали личните и делови връзки на Питовранов и неговите оперативни контакти – и особено роднината на краля, авторитетния бизнесмен Салех Дауд. В страната, разорена от войната Дауд получавал чрез керваните си, които били защитени от заповедите на генерал Иванов, огромни материални ценности, които мълниеносно препродавал с голяма печалба. 
Полезни се оказали и широките връзки на Дауд с вождовете на племената в различните части на Афганистан. 
Пленените кервани с оръжия, боеприпаси и военно снаряжение били препращани на "контрагентите" на Дауд, а те плащали с наркотици, изумруди и всепризнатите с качеството си лазурити.
Всичко това донасяло огромни доходи. До влизането на съветските войски на територията на Афганистан годишното производство на опиум е от 200 до 400 тона. Десет години по-късно, когато войските на СССР са принудени да се изтеглят, производството е от 1000 до 1500 тона.
Своята "бизнес" дейност в Афганистан Питовранов и Иванов ловко маскирали с информация предоставяна им от Дауд, която те допълвали със сведенията на останалите 482 агенти. 
Общият обем на агентурната информация, получавана от съветските ръководители давала възможност те да представят Салех Дауд като агент на влияние на съветското външно разузнаване в Афганистан, с когото   Иванов и Питовранов поддържали постоянен контакт. 
Кисельов пише: 
"Макар че беше напълно погълнат от афганските дела, генерал Иванов неизменно се интересуваше от това какво се случва във "Фирмата" винаги, когато идваше в Москва.
Припомняме, че "Фирмата" се наричаше подчинената само на Андропов спецрезидентура на външното разузнаване на СССР, ръководена от генерала в оставка Евгений Питовранов. 
Иванов "давал много ценни съвети. Питовранов нерядко го навестяваше в Кабул", спомня си Кисельов.
Следва продължение.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-zagovorat-na-negodnitsite-kgb-orazhieto-na-sssr-za-darzhavni-prevrati-ubiystva-na-polititsi-narkotitsi-za-evropa