Горан Георгиев, ЦИД: Агентите на Кремъл правят каквото си искат, реакция на държавата няма

Лора Филева

 

Горан Георгиев

  • „Възраждане“ имат доминантно присъствие и реакции в социалните мрежи.
  • Една от ключовите причини за успеха им, е че манипулира хората, всявайки страх, че обществото е изправено пред криза и използваш свръхсензационен език за това.
  • Независимо колко последователи и колко интеракции има лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във „Фейсбук“, винаги има реакция в мейнстрийм медиите.
  • В България са активни агенти на влияние, които са финансирани от Кремъл и тези хора за последните десет години си правят почти каквото си искат, без никаква реакция от държавата.

Горан Георгиев e анализатор в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Занимава се с анализи в областта на корупцията, организираната престъпност, радикализацията и тероризма, и чуждото влияние и дезинформация. „Дневник“ разговаря с него по темата за влиянието на партиите през социалните мрежи и как това може да послужи за прогнозиране на резултатите от изборите.

Може ли да се прогнозират изборните резултати през поведението на политиците и партиите в социалните мрежи?

– Краткият отговор е определено „да“. Това не е отговор, даден от мен или от колегите ми от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), а е обект на десетки изследвания, особено в западни страни, САЩ и Великобритания.

Колко точно може да се предвидят?

– Сравнително точно. В България обект на наблюдение е поведението на политиците и партиите във „Фейсбук“, защото тук тя е доминантната социална медия.

Важно е да се отбележи обаче, че по-голямата част от хората, които виждат пост или съдържание, не взаимодействат с него. Ако погледнем пост на Костадин Костадинов например, лидера на „Възраждане“, и той е видян над 600 хиляди пъти, той може да има 20 хиляди реакции (коментар, харесване, споделяне). Ние не можем да екстраполираме останалите 480 хиляди души, които са го видели, какво мислят и какво не мислят.

„Възраждане“ ли водят класацията на партиите по успеваемост във „Фейсбук“?

– Те са безпрецедентно успешни откъм вниманието, което събират и поддържат, особено в сравнение със страниците на другите партии и лидери. Ако наблюдаваме страниците на осемте партии, които според различни социологически проучвания може да влязат в следващия парламент – от ГЕРБ до „Български възход“, за последните 12 месеца „Възраждане“ e събрала 4.28 млн. интеракции, или 61% от всичките 6.98 млн. интеракции на тези осем партии.

Почти половин милион са на „Продължаваме промяната“, 300 хиляди са на БСП, но повече от половината са на „Възраждане“.

Данните, събрани през инструмента Crоwdtangle, показват, че за периода от 1 януари до 14 септември всички осем партии имат над 7500 поста. Най-много от тях са на „Възраждане“ с 2032, следвани от БСП с 1917. На трето място е ДПС пресцентър, които са с 1146, и „Демократична България“ със 791, „Продължаваме промяната“ със 756.

От тези данни излиза, че на второ място са БСП, но те не получават толкова интеракции?

– БСП наистина са най-активни след „Възраждане“, но далеч не бележат същия успех откъм брой интеракции. От общо 6.98 млн. интеракции за всичките осем партии между 1 януари и 12 септември едва 6% от всичките са на страницата на БСП. Няма огромна разлика между активността на „Възраждане“ и БСП. Ако погледнем „Продължаваме промяната“, виждаме, че те имат 756 поста за същия период, над два пъти по-малко от БСП. Въпреки това са събрали над два пъти повече интеракции – 1.11 млн. или 16% от всичките 6.98 млн. интеракции.

Или иначе казано, активността сама по себе си е важна, но не е единственият определящ фактор за това колко ще е популярна страницата. Самото съдържание от пост на пост също е определящ фактор.

На какво се дължи популярността на „Възраждане“?

– Успеваемостта на лидера на партията Костадин Костадинов напомня повече на някаква жълта медийна звезда, на медиен пропагандист, отколкото на политик. Принципно е трудно да задържиш вниманието на хората, ако се придържаш към някаква стандарти за професионализъм, но и изключително безотговорно да опираш до език на омразата, дезинформация, някакъв вид пропаганда.

Една от ключовите причини за успеха им, е че манипулира хората, всявайки страх, че обществото е изправено пред криза, и използваш свръхсензационен език за това. Очевидно имат и професионален пиар отбор, които се занимават с това от сутрин до вечер и знаят какво правят.

Зад този успех стои ли някакво по-сериозно финансиране?

– Поне чисто официално, според базата на „Фейсбук“ за политически реклами, те не са дали почти никакви пари.

Това, което си личи и за профила на партията, и на самия Костадинов, е, че започва едно „нормализиране“. Трендът е за надолу. Но пак говорим за доминация. През последния месец интеракциите са 30-40%, но има намаляване на дела. Това за мен означава, че вече са на път да постигнат плато, връх на подкрепата си. Ако миналата година са били по 75% от всички интеракции, вече са 30-40%.

Какви са основните теми, които партиите използват в своята активност в социалните мрежи?

– През 2020 и 2021 година „Възраждане“ яхнаха вълната на антиваксърство, тази година се движат по актуалните теми, свързани с газа. По време на протестите срещу „Газпром“ през страниците на „Възраждане“ минаваше дезинформация за самите протестиращи. Имаше твърдения, че украинският президент Володимир Зеленски снабдява протестите срещу „Газпром“, че западни тайни служби организират протестите и всякакви идеи, че заради отказа от руски газ ние сега няма да се къпем или че ще се къпем на реката.

Когато убиха дъщерята на Александър Дугин, едни от най-популярните постове бяха твърдения, че това всъщност е терористичен атентат от украински или американски служби и че истинската цел е била самият Дугин.

Има и една непрестанна фонова дезинформация, която е подобна на фоновата дезинформация на Кремъл: „ние сме американска колония и сме роби на американците“.


Те буквално използват тези думи в постовете си, продали сме страната си на американски компании. Когато гореща беше темата „Капитан Андреево“ веднага излязоха с наративи как през границата минават мародери, бандити и единственото решение е там да се сложи войска, която да стреля на месо, естествено има и расистки нотки.

Тоест сякаш имат боен отряд за реагиране?

– Да, абсолютно. Следят новините всеки ден и се движат в унисон с това и до голяма степен това, което проповядват, се припокрива с политиката на Кремъл и с идеологията, която идва от Кремъл. Но самата Русия рядко е назовавана директно, а се повтарят самите идеи.

Личи си, че те стоят далеч от това да се декларират като изцяло проруска партия или изцяло в подкрепа на президента Владимир Путин. Стоят си на своите два крака и моето подозрение е, че знаят, че противното може да е голям автогол.

Има ли партия, която за последните шест месеца увеличава своето влияние във „Фейсбук“?

– Няма. „Възраждане“ са толкова доминантни, не виждаш в графиката нищо за другите, защото всички други са една черта.

Има ли разминаваме между поведението на политическите лидери и партиите?

– Политиката в България е такава, че има един вожд отгоре, който спуска каква да е политиката. И като има някакво разминаване, то става видно (както се видя с Елена Гунчева). Но отвъд тези неща партийната линия е една. Партии като „Възраждане“ и ГЕРБ например техните лидери са самата партия. Ако погледнем Костадин Костадинов, той има 286 хиляди последователи от началото на годината е събрал толкова интеракции колкото партията му, която има над 97 хиляди последователи.

Лидерите на партиите са лицата и до голяма степен партийната съдба зависи от съдбата на лидера.

При лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е интересно, че независимо какви интеракции получи, винаги има реакция в мейнстрийм медиите, той има и много силно медийно влияние. И неговото поведение в социалните мрежи веднага получава отклик в големите медии – дали ще е интервю или включване в някой сутрешен блок.

Тоест ГЕРБ имат достъп до най-различни медии и те упражняват информационно влияние и по този начин. Каква е обвързаността между поведението в социалните мрежи и медийното влияние?

– В България популизмът е водещият начин за правене на политика и политиците се влияят много като това, което виждат като обществено мнение.

Изглежда сякаш политическият дискурс се води от наративи в социалните медии и оттам те пробиват в традиционното медийно пространство. Трудно е да се каже кое е първо – малко се получава като въпросът за кокошката и яйцето. На мен ми изглежда по-скоро, че социалните медии имат същото влияние и са на път да задминат традиционните медии.

Колко хора са необходими, за да може да се поддържа такава бърза реакция по основните теми, каквато имат „Възраждане“?

– В България на дезинформацията се гледа изцяло от страна не на търсенето, а на предлагането и гледането, че тя се разпространява или механично, или нарочно. Затова е и този фокус върху трол фабрики.

Истината за съжаление, е че нашето общество е бомбандирано с дезинформация и пропаганда от над десет години. Това доведе до нещо, което наричаме когнитивно завладяване, при което дезинформацията става част от естественото им поведение.


При „Възраждане“ е силно вероятно, че последователите са истински хора, които в голямата си част са убедени в тези, които партията разпространява.

Трудно е да се каже дали все пак няма някаква механизация. Затова трябва да работят и службите, а те не работят. В България са активни агенти на влияние, които са финансирани от Кремъл, и тези хора за последните десет години си правят почти каквото си искат, без никаква реакция от държавата.

Може ли да дадете пример за такива руски агенти на влияние?

– Пример за дезинформационната кампания е тази за уж секретно разработване на биологични оръжия в Украйна. Там водещ агент на влияние и основен източник на информация е българката Диляна Гайтанджиева (преди журналист в ТВ 7 – бел. ред.). На нея, за съжаление, дори западни медии като „Дойче веле“ са й се връзвали в миналото и я цитират като достоверен източник, а на нея й се спускат много странни документи руски. Включително руснаците я поканиха да бъде свидетел в Съвета за сигурност на ООН.

Но цялото й поведение повдига въпроса до каква степен тя е обвързана с руската държава. Такива хора има много. В България има отделни много други примери. Ако си пуснем „Политически некоректно“ по БНР, там взимат участие много такива хора.

Доколко тези агенти действат и през социалните мрежи?

– Диляна Гайтанджиева не е много активна през социалните мрежи, тя действа през няколко уебсайта. Тя е агент на влияние, който специализира в темата за оръжията за масово унищожение – химически и биологически. Тя започна през 2011 г. с гражданската война в Сирия. Тогава тя отиде в Сирия и беше внедрена в руски военни части.

Но има много хора в България, които по различни причини разпространяват тази дезинформация. Например Мартин Карбовски, който в кампанията за оръжията за масово унищожение беше един от основните източници на подобна информация. Цитираше твърденията на Гайтанджиева, а Мартин Карбовски има половин милион последователи във „Фейсбук“. Това е и трудността за измерване на ефекта на дезинформацията – веднъж пусната, тя се разпространява по най-различни канали.

Тези агенти на влияние колко получават за участие в подобна кампания?

– Това е работа на финансово разузнаване и контраразузнаване. Трябва да се задейства ДАНС, които да проверят как живеят тези хора, защото досега това не е правено. Няма активност на службите по тази тема.

Пример е сайтът http://www.informiran.net. Това е медия, чийто собственик е Владимир Алексеев. Както се вижда, руско име. От „Бивол“ твърдят, че е руски гражданин, но интересното е, че по време на последните избори за кмет на София от ГЕРБ бяха сезирали Централната избирателна комисия (ЦИК) за една статия в сайта, в която бяха написани лъжи за кмета на града Йорданка Фандъкова.

След това се оказа, че ЦИК е санкционирал сайта и собственика, но той не може да бъде открит и се обръщат към МВР за съдействие. През цялото време е ясно, че адресът, сложен на сайта, не е истински. От МВР бяха потвърдили пред журналистите на „Бивол“, че са идентифицирали човека, но не искаха да дадат повече информация.

Този уебсайт продължава да работи. Не е регистриран като медия, няма съществуващ адрес. Това показва и ефективността на регулациите за медийна собственост. Особеност на контекста нещата в България – хората, които засягат тези проблеми, са и хората, които решават какво да се прави с тях.

Например сайтът „Нюзфронт“, за който има ясни данни, че е контролирано от Кремъл, има екип от двама-трима българи, които по всичко личи, че, работейки там, работят за чужди служби.

Каква е активността на тези сайтове във „Фейсбук“?

– „Нюзфронт“ е със забрана във „Фейсбук“ и Youtube. Достъпът до него е свободен и има между общо между 100 и 150 хиляди влизания на месец. Трудно е да се каже колко уникални хора са това реално, но не са 100 или 500, а повече.

Посолството на Русия в България е може би най-добрият пример за директно руско информационно влияние през социалните медии.


Много интересен е случаят с тяхната страница във „Фейсбук“. В сравнение с другите държави по света – като брой интеракции и брой последователи, това, което имат в България, е просто скандално. Ако погледнем от началото на годината до 30 юни – първите шест месеца – страниците на посолствата на Русия в Централна и Източна Европа, 42% от всички интеракции на тези 13 държави са при България. Това са 1.5 млн. интеракции. На месец получават стотици хиляди.

Следващото посолство след тях е това в Словакия, които са общо със 200 хиляди. 82% от всички интеракции на всички посолства са на българската страница. Посолството е представителят на руската държава в България и те произвеждат официализираната пропаганда и идеология на Кремъл.

Фактът, че техните постове имат толкова много реакции, говори до каква степен една голяма част от обществото вярва в държавните наративи на друга държава. В дипломацията на друга държава, по-силно, отколкото на някоя своя институция. Няма българска институция със страница във „Фейсбук“, която да получава и 10% от тези интеракции. Много дребни изключения.

И това не се е повлияло от войната?

– Данните за посолствата показват, че когато войната започна и социологическите агенции показаха, че доверието на обществото в руския президент Владимир Путин и Русия падат, страницата на руското посолство в България показа една мобилизация.

Сравнима страна е Словакия, където има широко разпространени проруски настроения, но там тенденцията е за надолу. Ние сме единствената страна, в която има ясна тенденция за мобилизация.

Това естествено генерирани реакции ли са?

– Това са естествени реакции, няма доказателства, че тези интеракции са вследствие на механична работа. Това е един от големите проблеми в разговора за дезинформация в България. Русия няма нужда да идва и да купува медии и да участва директно в информационната динамика. Местни хора го правят вместо тях. Това са една солидна част от населението.

Много е трудно тези хора да бъдат извадени от идеологическата дупка, в която са попаднали, веднъж влезли в нея. Тогава и да блокираш уебсайтове, се появява нов източник или телеграм каналът. Разговорът трябва да бъде фокусиран върху търсенето, защото има две страни. Ние говорим само за предлагането, но дори да успееш да спреш цялото предлагане, това няма реши проблема.

Защото има адски много търсене. То е създадено. Ако една лъжа се повтаря с години, в един момент започва да й се вярва. Човек не се влияе толкова от някакво критично мислене, а наистина заобикалящата информационна среда дефинира поведението и мнението ти.

Дезинформацията, за да работи, не е просто една или десет, или сто статии, а това е един постоянен фон. Трудно е да се изчислят и как точно влияе, но влияе.